Човешкото ни лято си отива, но ние пак оставаме същите

Поетесата Таня Любенова  ще отпразнува 60-годишния си  юбилей с нова стихосбирка.  Нарекла я е „И си отива август”. Ще я представи днес в Художествена галерия „Колекция Светлин Русев” от 16.30 часа.

„Тази книга е мъничка равносметка за истините, които съм извлякла за себе си от живота. Събрала  съм ги в стихове, защото тази дарба ми е дал Господ, и така споделям моите истини с хората”, разказва Таня Любенова.

Това тя приема за достатъчно оправдание книгата й да съществува.

Иначе не е правила равносметка  за себе си. „Все още не съм осъзнала, че съм на 60 години, по-скоро се гледам някак отстрани, все едно става въпрос за друг човек”, казва тя с усмивка и допълва – всяка възраст си има своята сила.

Силата на сегашната своя възраст Таня открива в по-мъдрото отношение към живота. „Животът ме приучи, че трябва да  приемам хората такива, каквито са. Че обстоятелствата, които не мога да променя или не мога да ги заобиколя, просто трябва да приема такива, каквито са. Но иначе същността ми не се е променила от най-младите ми  години. Аз пак съм човекът, който не се примирява с нещата, които не са за примиряване. Пак в определени ситуации се превръщам в малък войник, който  се бори за каузата си. И тогава приятелите ми се изненадват, че съм такава. Но всъщност това съм аз”, споделя тя.

Такъв войник продължават да я правят очевадно несправедливите неща. И не разбира хората, които виждат несправедливостта и я премълчават. „Журналистът в мен явно не спира да се бунтува. Защото винаги съм смятала, че  журналистът е този, който трябва да отваря очите на хората, защото знае повече, защото е по-информиран. За жалост журналистите се превърнахме в рупор, който някои използват много умело, за да влияят върху общественото съзнание”, смята Любенова.

Колкото и лична, като преживяване да е поезията, Таня Любенова има стихове, които звучат много бойно. „Такива стихотворения не се раждат толкова често. Те идват  веднъж на много време. В новата ми книга има не повече от десетина, писани през различни години. Те не са асоциация или емоция, те са родени стихове”, казва тя и допълва, че явно с годините не се е променила.

Такова е и посланието на книгата „И си отива август”  – винаги оставаме същите, каквито сме били някога. „Това, което носиш  в себе си от младите години, то не е изчезнало. Вероятно е затиснато от пластовете на всекидневието, но винаги се проявява”, е философията на Таня Любенова, която се  е опитала да предаде и чрез книгата си.  Дълго, на пресекулки е подбирала стиховете в нея. Не слага интимна поезия, колкото и да й е скъпа, за да не наруши философското звучене. Разделя стиховете в пет цикъла, които са обединени чрез рисунките на дъщеря й Александра. Към всяка рисунка има  по един стих, който е преходът от един цикъл в друг. Така те не са разделени механично и правят книгата като едно цяло.

Последният стих в нея  е:

Това е последният срок на живота ми.

След него е срещата с Бога.

Пред това философско заключение Таня мечтае за съвсем простички неща – да е здрава и силна, за да помага на семейството си. Много иска в мечтите си за дъщеря си Александра – да реализира  творческите си възможности чрез рисуването. „Но тук си казвам, че много неща искам от Господ и той дали ще даде толкова много накуп”, с кротка усмивка добява Таня Любенова.

Дано!

…

И няма да стигне никога времето:

Да тичам към детството босо

И неудобни строфи да пиша,

Със неудобни въпроси;

Да търся под камъка лудо биле,

По дъното речно – тайнство;

Да нося ковани български гривни,

Във вените – кръв опасна.

На дните безименни и изгребани

Да бъда и Пътят, и Слогът.

Това е последният срок на живота ми.

След него е срещата с Бога.