До 2025 г. в абсолютен недостиг на вода ще живеят 1.8 милиарда души

„Безопасност на храна и вода” е мотото, под която тази година ще премине Световният ден на водата, който от 1993 г. насам се отбелязва  всяка година на 22 март. На този ден на много места по света се организират разнообразни събития, чиято цел е да привлекат вниманието на колкото може повече хора към проблемите с питейната вода в световен мащаб.

Според статистиката вече близо 40% от населението на Земята е засегнато от недостиг на вода. Липсата на вода ограничава способността на земеделските стопани да произвеждат достатъчна и безопасна храна.  До 2025  г. 1.8  млрд.  души ще живеят в страни или региони с абсолютен недостиг на вода. Най-застрашени от недостиг на питейна вода са страните от Африка и Азия. Някои държави вече не разполагат с необходимите количества вода за производство на собствена храна. През следващите 25 години човечеството тепърва ще се сблъска с големия воден дефицит.

В същото време качеството на водните ресурси е поставено под все по-голямата заплаха от замърсяване. Човешката дейност през последните 50  години е отговорна за най-голямото замърсяване на водните ресурси в цялата история.  Едни от най-големите водни количества днес се използват в домакинствата за битови нужди като къпане,  миене, пране и т.н. Използваме свежата вода още за поливане на зелените площи, миене на колите или пълнене на басейни. Така човечеството ежедневно разхищава огромна част от безценния ресурс,  подценявайки проблема с неговото използване и запазване за бъдещите поколения.

Всеки ден 2  милиона тона   човешки отпадъци се изхвърлят в питейните води.  По информация на ООН днес на планетата 27% от градското население няма достъп до водопроводна мрежа, четвърт от жителите – 790  милиона души са лишени от възможността да ползват канализационна система.  От 250  до 500  милиона кубически литра питейна вода ежегодно се губят във ВиК системите на градовете в следствие на течове и аварии.

Това е само част от черната статистика,  обричаща човечеството на жажда,  глад и болести,  която реално ще се сбъдне,  ако не се подобри ефективността на опазване и използване на водните ресурси.