Запълването на регионалното депо за неопасни отпадъци край Оряхово поставя седем общини пред риск да останат без възможност за депониране. Това показва проверка на Българската телеграфна агенция (БТА), която потърси становищата на кметовете на Оряхово, Бяла Слатина, Мизия, Хайредин, Козлодуй, Борован и Кнежа. Шест от общините са в област Враца, а Кнежа е в област Плевен.
По-рано областният управител на Враца съобщи пред БТА, че във втората клетка на депото остават около 10 000 тона свободен капацитет. Кметът на Оряхово Росен Добрев обаче посочи, че клетката е запълнена приблизително на 95 процента. При дневен прием от около 100 тона отпадъци от седемте общини наличният обем ще бъде достатъчен само за още няколко месеца.
Изграждането на трета клетка ще струва около два милиона евро и при оптимистичен сценарий ще отнеме поне седем-осем месеца, включително процедурите по въвеждането ѝ в експлоатация. Общината разчита на финансова подкрепа от държавата. „Не сме спирали да работим по темата от доста време насам. Надявам се, че ще имаме отговор от съответните държавни ведомства“, каза Добрев.
Бяла Слатина депонира около 4500 тона отпадъци годишно и е втората община по количество отпадъци след Козлодуй, съобщи пред БТА кметът инж. Иво Цветков. По думите му общината е запозната с проблема, а собственикът на депото – Община Оряхово, подготвя необходимата документация за кандидатстване пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Цветков заяви, че Бяла Слатина е готова при необходимост да осигури финансов ресурс и да участва в дофинансирането на изграждането на третата клетка. Той обаче изрази съмнение дали останалите общини ще могат да поемат съответните разходи.
Кметът на Мизия Валя Берчева определи ситуацията като изключително сериозна. Според нея не бива да се допуска събирането на отпадъци да продължи, ако няма осигурено място за тяхното приемане. В разговор с БТА тя подчерта, че общините не могат самостоятелно да решат проблема.
За третата клетка вече има одобрен проект и издадено разрешение за строеж, но са необходими ясни срокове и ангажименти от Министерството на околната среда и водите и ПУДООС, посочи Берчева. Тя обърна внимание и на състава на отпадъците, които постъпват в депото. Наличието на строителни, растителни и други биоразградими отпадъци в смесения битов отпадък затруднява сепарирането и постигането на заложените показатели.
В Мизия вече е започнала информационна кампания, която трябва да разясни на жителите какви отпадъци и на кои места могат да изхвърлят.
Сходни са затрудненията и в община Кнежа, която също използва депото в Оряхово. Кметът Илийчо Лачовски обясни пред БТА, че действащите национални и европейски правила не позволяват отпадъците да бъдат депонирани на друго място, освен в определената за целта клетка.
По думите му разширяването на депото и изграждането на нова клетка изискват значителни средства, с които община Кнежа в момента не разполага за своя дял. „Ние като общини сме скачени съдове – ако някои могат да отделят такива средства, други няма да могат да го направят веднага“, каза Лачовски. Той добави, че дори при осигурено финансиране реализацията няма да бъде незабавна, тъй като са нужни проектиране и време за строителството.
Финансовото състояние на Кнежа допълнително ограничава възможностите за поемане на нови разходи. Приходите на общината са приблизително на нивата от предходната година, докато цените на стоките и услугите са се увеличили. Наред с това местната власт трябва да финансира поддръжката на улиците, уличното осветление и останалите си дейности.
Кнежа генерира между 300 и 350 тона битови отпадъци месечно, а в определени периоди количеството достига 400 тона. От около година и половина зелените отпадъци се събират разделно по график и се транспортират до компостиращата инсталация в Оряхово. Така се цели намаляване на натоварването върху сепариращата линия. Най-големи количества зелени отпадъци се образуват през лятото и есента при косене и почистване на растителността.
„Нямаме никакви варианти за депониране на друго място“, заяви пред БТА кметът на Борован Иван Костовски. Той посочи, че депата във Враца и Монтана категорично отказват да приемат отпадъците на общината. Според него държавата трябва да оказва по-активна подкрепа на малките общини, които разполагат с ограничен финансов и административен капацитет.
През миналата година в Борован са генерирани около 1100 тона битови отпадъци. Количеството се увеличава през есента, когато се почистват дворове и се изхвърлят растителни отпадъци.
Към момента община Хайредин не е изправена пред толкова непосредствен риск. Кметът Тодор Алексиев каза, че заради малките количества – около четири камиона отпадъци месечно – временно ще може да се намери място за тяхното извозване. По думите му по-същественият проблем е свързан със застаряващото население, което трудно се включва в системата за разделно събиране и продължава да изхвърля различните видове отпадъци заедно.
Справка на дружеството „Регионална чистота Оряхово“, предоставена на БТА, показва, че през миналата година предприятието е обработило общо 22 000 тона отпадъци, включително количествата от седемте общини в сдружението за управление на Регионалното депо за неопасни отпадъци – Оряхово.
В момента общините заплащат компенсация от 21,47 евро за третирането на един тон отпадъци. По данни на Националния статистически институт, предоставени на БТА, населението на седемте общини е над 69 700 души към края на миналата година.
БТА е изпратила писмени въпроси и до Община Козлодуй, но до момента не е получила отговор.
infoPleven Актуални новини от политика, икономика, култура, спорт, образование, здравеопазване от Плевен и регион Плевен