Акценти

Румен Русев представи в Плевен стихосбирката си „Следи на времето“

В Плевен беше представена втората стихосбирка на Румен Русев – „Следи на времето“. Събитието се състоя в залата на Художествената галерия „Колекция „Дарение Светлин Русев“, съобщава БТА (Българската телеграфна агенция).

Пред БТА авторът разказа, че по професия е инженер, но вече три десетилетия пише поезия. Едва през последните години той е събрал смелост да публикува своите стихове. „Следи на времето“ е втората му издадена книга.

Стихосбирката включва кратки стихотворения, обединени от темата за времето – времето, в което живеем, времето в самите нас и следите, които оставяме в него, както и отпечатъка, който то оставя върху човешкия живот.

Русев сподели, че различни ситуации могат да го вдъхновят за стихотворение. Сред тях са срещи с хора, картини на негови приятели художници, както и случайно чута фраза или изречение, което се превръща в отправна точка за нов текст.

Пред свои приятели и читатели авторът обясни, че заглавието на книгата не е избрано случайно. Според него времето присъства във всяко човешко преживяване – понякога като движение, друг път като загуба, спомен, очакване или равносметка. То отнема, но и съхранява, променя човека, но оставя в него нещо незаличимо. Именно тези отпечатъци са в основата на стихосбирката.

Стихотворенията са писани в продължение на три години и половина и са породени от различни поводи – непосредствени преживявания, наблюдения, срещи, спомени и размисли. Те не са подредени хронологично. Вместо това авторът е потърсил последователност, която да проследява вътрешното движение на човешките преживявания – тяхното възникване, развитие и завършек.

Книгата е структурирана като цялостно произведение с пролог, седем раздела и епилог. „Не съм търсил единна тема, която да ограничава писането. По-скоро съм се опитвал да уловя онези краткотрайни мигове, в които нещо от заобикалящия ни свят докосва вътрешния ми свят и се превръща в поезия“, казва Русев.

На задната корица авторът определя „Следи на времето“ като книга за човека, който върви по своя път, без да губи способността си да обича, да се съмнява, да прощава и да се удивлява. По думите му това не е поезия на шумните признания, а на тихите думи, родени от паметта, морето, сезоните на душата, срещите и разделите. Книга за онова, което остава след човека – не като слава и успех, а като доброта, вярност и светлина.

Прочетете също:

Община Плевен организира анкета за мястото на монумента „Надеждата – между духа и материята“

Община Плевен организира онлайн анкета, чрез която ще проучи общественото мнение за най-подходящото място в …