Илия Табаков представи книгата си „Национално самоубийство“ с предупреждение за трагичното бъдеще на България без спешни мерки

В Художествената галерия „Дарение – колекция Светлин Русев“ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова и Илия Табаков представиха книгата „Национално самоубийство“. Това съобщи авторът пред Българската телеграфна агенция (БТА).

Табаков обясни, че в изданието прави анализ на българското общество, като разглежда неговите дефицити и налични ресурси. Целта му е да постави своеобразна диагноза – не медицинска, а социологическа. По думите му, ако не бъдат предприети необходимите мерки, перспективите пред страната, разгледани през призмата на социологията и трудовете на класическите социолози, са „меко казано трагични“.

Според автора демографските процеси оказват влияние върху всички ключови сфери – образованието, здравеопазването, енергетиката, правосъдието, националната сигурност и държавната администрация. Той посочи, че именно демографските сътресения са сред основните фактори за проблемите в тези сектори.

На въпрос дали книгата предлага конкретна формула за преодоляване на кризите, Табаков отговори, че решенията трябва да бъдат насочени към местата, където са установени проблемите. По думите му, когато неправителствени организации са получили възможност да определят посоката на образователната система, държавата трябва да възстанови активната си роля. Същото се отнася и до дигиталната инфраструктура във въоръжените сили и държавната администрация, която, според него, не бива да бъде изцяло възлагана на външни изпълнители.

Авторът подчерта, че преодоляването на тези предизвикателства изисква изграждане на човешки капацитет, откриване и развитие на таланти, както и създаване на достатъчно инженерни специалности. Той допълни, че решението се съдържа в правилното разпознаване и разбиране на проблемите.

Табаков определи „Национално самоубийство“ като книга, предназначена за всеки български гражданин, а не като тясно специализирано издание, предназначено единствено за академичните среди или студентите.

Той отбеляза още, че обществото трябва да мисли за бъдещето на страната в дългосрочна перспектива. Според него България не бива да бъде планирана само за следващите четири години, а за периоди от 50, 100 или дори 200 години. Заради ежедневните проблеми и ограничения политически хоризонт, по думите му, хората все по-често мислят само за година или две напред. Необходимо е обаче да започнем да мечтаем за България на бъдещето и да искаме да живеем в нея.