На 12 август 1853 г. е роден Стоян Заимов – основател на Военноисторическите музеи в Плевен

През 1853 г. в село Рупките, Чирпанско, е роден Стоян Стоянов Заимов – възрожденец, революционер, просветител, общественик и писател, свързал значителна част от живота си с националноосвободителното движение и културното наследство на България.

Още като ученик в Старозагорското петокласно училище Заимов се включва в революционната дейност. През 1869 г. се среща с Васил Левски и става член на създадения от него комитет, като изпълнява куриерски задачи между Чирпан и Стара Загора. След завършването на педагогически курс в Пловдив започва работа като учител в Хасково. Там е избран за член на местния таен революционен комитет.

Заради участието си в хасковското съзаклятие Заимов е осъден на доживотно заточение в Диарбекир. През 1874 г. успява да избяга и достига до Румъния, където се включва в Гюргевския централен революционен комитет. Като апостол на Трети Врачански революционен окръг участва в подготовката на Априлското въстание.

След разгрома на въстанието е осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр в Палестина. Там остава до края на Руско-турската война. След Освобождението заминава за Русия, където учи в Московския педагогически институт.

Завърнал се в България, Заимов работи като учител в Шумен, Варна и Кюстендил. Той създава методически разработки и учебници, превежда педагогическа литература, а през 1903 г. е назначен за директор на Народната библиотека.

Сред най-значимите му обществени заслуги е участието в създаването на поборнико-опълченските дружества и изграждането на паметници, свързани с Освобождението. През 1892 г. е избран за председател на комитета „Цар Освободител Александър II“. Под негово ръководство между 1903 и 1907 г. са реализирани редица важни инициативи – изграждането на паметника на Александър II в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, както и превръщането в музеи на исторически къщи в Плевен, Пордим, Горна Студена и Бяла.

През 1908 г. Стоян Заимов става първият директор на Управлението на военноисторическите къщи, музеи и паметници със седалище в Плевен. Той остава на тази длъжност до края на живота си.

Заимов оставя богато литературно наследство, включващо преводи, мемоари и исторически трудове. Сред по-известните му произведения са четиритомното „Миналото. Белетристически и исторически очерци из областта на българските движения от 1870–1877 г.“ и биографията „Васил Левски. Дяконът. Кратка биография“.

Днес домът му в Плевен е превърнат в музей „Стоян и Владимир Заимови“. В непосредствена близост се намира и паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.