Венета Йочева представи в Плевен шестата си книга Лозето на съдбата в галерия Колекция Светлин Русев

Венета Йочева представи в Плевен новата си книга „Лозето на съдбата“ по време на среща с читатели в залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“, съобщава БТА.

„Лозето на съдбата“ е шестата книга на авторката. Пред БТА Йочева разказа, че първите ѝ четири издания са документални очерци за хора и събития от родното ѝ село Брест, община Гулянци. След тях тя се решава да напише повестта „Мино“ – история, посветена на децата без родители, „които няма на кого да кажат: „Гушни ме, мамо! Страх ме е!“.

След успеха на „Мино“ Йочева стига до идеята за първия си роман. Темата за лозето, по думите ѝ пред БТА, е част от селския бит, но и от семейната ѝ история – баща ѝ е бил майстор на бъчви, а самата тя е родена на 14 февруари. В една безсънна нощ писателката решава кои да бъдат героите ѝ, а книгата е написана за седем месеца.

Действието в „Лозето на съдбата“ се развива в имение в покрайнините на българско село, собственост на трето поколение лекар акушер-гинеколог. В семейството се преплитат различни медицински школи – бащата е завършил в Съветския съюз, дядото е учил във Франция, а спорът „Изток или Запад“ е постоянен. Главният герой Смилян Тодоров завършва в България и специализира в САЩ. Драматичен инцидент го среща с бъдещата му съпруга – след опит за изнасилване тя изпада в безсъзнание, а той спасява живота ѝ и я приютява, за да ѝ помогне да се върне към реалността. Жената се страхува да излиза, тъй като нападението е станало в лозето на родителите ѝ.

Книгата беше представена от редактора ѝ и секретар на Сдружение „Дружество на писателите“ – Плевен Татяна Любенова. Пред БТА тя определи написването на романа като „изключителен акт“ от страна на Йочева и подчерта разказваческите ѝ умения, които ангажират читателя с „простичко, обикновено“ повествование и чист български език, „непохабен от съвременните набези на чуждите думи“.

Любенова допълни, че заглавието „Лозето на съдбата“ е избрано, защото лозето е символ, който обединява хората в едно селище и се възприема не само като поминък, а и като духовна стойност, носеща „духа на времето и духа на българите“.

За настроението на гостите по време на представянето се погрижиха ученици от Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ – Момчил Иванов (тъпан) и Валентин Иванов (гайда), информира БТА.