Кметове от Северна България настояват АЕЦ Белене и ХТК на Дунав да бъдат включени в концепцията за регионално развитие 2026–2040 г.

С отворено писмо кметове на общини от Северна България заявяват притеснения относно проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026–2040 г., тъй като в него, според тях, липсват два ключови за региона икономически проекта – АЕЦ „Белене“ и изграждането на Хидротехнически комплекс (ХТК) при 580+582 км на река Дунав. Това съобщиха от БТА (Българска телеграфна агенция).

Писмото беше представено от кмета на община Белене Милен Дулев и неговия заместник Петър Ангелов. Документът е подписан и от кметовете на общините Плевен, Никопол, Гулянци, Левски, Пордим, Павликени (област Велико Търново), Ценово (област Русе) и Летница (област Ловеч), които, по думите им, представляват интересите на хиляди граждани от Северна България и крайдунавския регион.

Кметовете посочват, че стратегическият документ трябва да задава посоката на развитие на страната за следващите 15 години и да служи като основа за планиране и насочване на европейски и национални средства с цел ограничаване на регионалните неравенства. По тази причина, според тях, е недопустимо „на практика“ да не присъстват в концепцията проекти с такова значение за местната икономика. Те отбелязват, че ХТК е сред 10-те приоритетни проекта на Европейския съюз в тази област.

Според подписалите писмото изключването на двата обекта от националните приоритети е сериозен пропуск, който може да доведе до икономическа изолация на региона и да задълбочи демографската и социалната криза. В рамките на законовия срок за обществено обсъждане чрез Портала за обществени консултации към Министерския съвет те настояват АЕЦ „Белене“ и ХТК да бъдат изрично включени в Националната концепция за периода 2026–2040 г.

В писмото се поставя и въпросът защо площадката за АЕЦ „Белене“, определяна като най-голямата за нова ядрена мощност в Европа, с площ 2702 декара и лицензирана за два блока по 1000 мегавата, не е разгледана като самостоятелен енергиен обект. Кметовете изтъкват, че е налице изградена инфраструктура на стойност 1,6 млрд. евро, включваща външно електрозахранване, възлова подстанция, независимо водоснабдяване и пречиствателни станции, спомагателни бази и съоръжения, складове, строителна база, бетонов възел и лаборатории, пристанища, шосейни и железопътни връзки. Те питат и какво предстои за служителите, които поддържат площадката, както и какво да бъде казано на гражданите, загубили надежда за икономическо и териториално развитие и за реално сближаване между регионите.

По отношение на транспортно-комуникационните връзки кметовете настояват в концепцията да се отдели по-задълбочено внимание на ХТК при 580+582 км на Дунав, който според тях ще засили трансграничните контакти и ще укрепи ролята на граничните градове като урбанизационни центрове. Те посочват като предимство предвиденото изграждане на две водноелектрически централи в полза на България и Румъния, което, по думите им, съвпада с приоритетите на ЕС. В писмото се отбелязва, че вече има частично изградена техническа инфраструктура и от двете страни, а на българския бряг са вложени над 200 млн. лв. за отчуждаване на терени, изградени са железопътна линия, пътна връзка и електроподстанция, оформени са намивни полета, изграден е довеждащ водопровод и са доставени 7000 бетонови блока за укрепване на брега. Според текста проектната документация се съхранява в „НЕК“ ЕАД.

Кметовете акцентират и върху защитата от наводнения и ерозия по дунавското крайбрежие, като посочват, че в редица населени места ниски квартали се заливат, а на места бреговете са подложени на ерозия, което води до загуба на земя. Според тях комплексното използване на реката чрез изграждането на ХТК би могло да реши тези проблеми и паралелно да създаде условия за развитие на енергетиката, промишлеността, селското стопанство, водния, шосейния и железопътния транспорт и туризма.

Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, ресорни министерства и институции, както и до медиите, допълва БТА.