Акценти

Служители на музеи и галерии в Плевен настояха за край на хроничното недофинансиране и минимум 15% ръст на държавната субсидия

Служители на плевенските музеи и галерии призоваха да бъде прекратено, по думите им, системното неглижиране на културата и музейната гилдия чрез хронично недофинансиране и принизяване на професионалния труд. Апелът беше отправен на пресконференция в сградата на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен, съобщава БТА (Българска телеграфна агенция).

В срещата с медиите участваха служители и синдикални членове на РИМ, Регионалния военноисторически музей (РВИМ), част от който е Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, както и представители на поделенията на Художествена галерия „Илия Бешков“. Съпричастност към темата показаха и директорите на трите културни института – Володя Попов, Нели Станева и Цвета Евлогиева – Кацарова.

Говорители на събитието бяха председателят на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ към РВИМ в Плевен Валентин Шопов и председателят на синдикалната организация на КНСБ в РИМ Румянка Балева.

В разпространената позиция се посочва, че културата не трябва да се разглежда като периферен разход в държавния бюджет, а като стратегически ресурс, свързан с паметта, идентичността и духовния капитал на нацията. Според авторите музеите и художествените галерии съхраняват историческото наследство на България, възпитават поколения и допринасят за изграждане на ценностна система и национално самочувствие.

В същото време проблемите в сектора, според тях, продължават да бъдат системно пренебрегвани, а трудът на музейните и галерийните специалисти остава подценен както финансово, така и институционално. Те предупреждават, че продължителното недофинансиране застрашава не само достойното заплащане, но и опазването на културно-историческото наследство, определено като безценно и невъзобновимо.

Валентин Шопов посочи, че недостигът на средства води и до затруднения при плащането на енергоносители, а възнагражденията на работещите на минимална заплата в трите институции трябва да бъдат коригирани. По думите му държавата не разглежда сектора с вниманието, което отделя на други сфери като полицията и администрацията.

Синдикалните организации са подготвили няколко искания към правителството и Народното събрание. Първото е за адекватно финансиране и възнаграждения, като работещите в музеите и галериите да бъдат приравнени към специалистите в образованието заради участието им в обучението на подрастващите и поддържането на големи фондове с историческа памет. Според тях достойното заплащане е ключово, за да има млади хора, които да избират тази професия.

Второто искане е за целево финансиране от държавния бюджет на откритите музейни площи като част от културно-историческото наследство, които изискват постоянна грижа, поддръжка и експертен контрол.

Третото настояване е да се спре „бавното, но системно“ приравняване на възнагражденията към минималната работна заплата и превръщането на специалистите в „работещи бедни“. Като пример беше посочен РВИМ, където около 40% от служителите получават минимална заплата.

Четвъртото искане е да се гарантира минимум 15% увеличение на държавната субсидия за музеите и галериите, но не по-малко от годишния ръст на минималната заплата, с цел предвидимост, устойчивост и реално увеличение на доходите. „Това не изчерпва всички наши искания към държавата, но се ограничихме до най-важните и най-болезнените за нас“, каза Шопов.

Към общинските власти синдикатите отправят искане за устойчиво, целево и предвидимо финансиране чрез планова общинска субсидия, съобразена с реалните нужди на регионалните културни институти, както и за осигуряване на средства за ремонти и системна поддръжка на сградния фонд.

Синдикалните организации настояват също браншовите колективни трудови договори, подписани между държавата и синдикатите, да бъдат съгласувани и признати като гаранция за спазване на договорените трудови стандарти. Според тях не трябва да се създават административни или финансови пречки при изпълнението на договореностите в националния браншов колективен трудов договор, включително за работно облекло, допълнително възнаграждение за прослужено време и обезщетения при пенсиониране.

Прочетете също:

Плевен и Ловеч договориха спешна реконструкция на довеждащия водопровод „Черни Осъм“ и общи действия с МРРБ за по-добро водоснабдяване в региона

В Областна администрация – Плевен се проведе работна среща заради необходимостта от спешна реконструкция (ремонтно-възстановителни …