БФС: Аптеките в България са 3289, но растежът им задълбочава недостига на фармацевти и неравномерния достъп до услуги

Броят на аптеките в България е 3289, като 3076 от тях обслужват населението, а 213 са болнични, съобщи главният секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС) магистър-фармацевт Светослав Крумов. Това стана по време на пресконференция в Плевен по повод Съсловния ден на българските фармацевти, предаде БТА (Българска телеграфна агенция).

Събитието се проведе в аудитория №102 на Факултет „Фармация“ към Медицинския университет в Плевен. Градът бе избран за домакин, след като Регионалната фармацевтична колегия в Плевен е определена за „колегия на 2025 година“.

По данни, представени от Крумов, през 2025 г. са издадени 185 нови разрешения за откриване на аптеки, но около 130 са прекратени. Ръстът на общия брой аптеки през миналата година е 58. По думите му тенденцията е броят на аптеките да расте всяка година, което води до проблеми с кадровата обезпеченост. Според статистиката при всяко ново завършило лице с квалификация „магистър-фармацевт“ се открива и нова аптека, но това не решава недостига на персонал в съществуващите обекти, а го задълбочава. Крумов посочи и че увеличаването на броя на аптеките често е съпроводено с недостатъчен финансов капацитет за поддържане на висок стандарт, което се отразява на качеството на обслужване.

В презентацията бе отбелязано още, че в Европейския съюз средно една аптека обслужва 4150 пациенти, докато в България този показател е около 2095, при над 2300 година по-рано. По отношение на достъпа до аптека в рамките на 5 минути, средният дял в ЕС е 58%, а у нас – 78%. В България 99% от хората достигат до аптека в рамките на 30 минути, при 98% средно за ЕС.

Крумов изрази позиция, че България разполага с най-голям ресурс от аптеки и фармацевти в рамките на ЕС, но го управлява „най-неправилно“, тъй като нови аптеки се откриват предимно в икономически развитите центрове, докато в по-слабо атрактивни населени места те са редки. Така, въпреки формалния достъп, част от гражданите не могат да разчитат на фармацевтична услуга по всяко време, добави той.

Деканът на Факултет „Фармация“ към МУ – Плевен проф. маг.-фарм. Христина Лебанова съобщи за промени в Единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Фармация“ за степен „магистър“. По думите ѝ до миналата година задължителните дисциплини са били 26, а занапред студентите ще изучават 35. Фокусът на обучението се измества към клиничната част, в синхрон с развитието на професията, разширяването на дейностите и въвеждането на допълнителни услуги, при положение че досега във фармацевтичното образование е доминирала химичната насоченост.

Председателят на Управителния съвет на БФС магистър-фармацевт Димитър Маринов обърна внимание и на предизвикателства при признаването на чуждестранни дипломи в България. Той посочи примери за признаване на дипломи, придобити в държави извън ЕС, които според него не отговарят на Единните държавни изисквания, както и случаи на субективен контрол при проверки в аптеки.

На пресконференцията присъства и председателят на Регионалната фармацевтична колегия – Плевен маг.-фарм. Любомир Панов.