Отец Христо от храм Свети Николай в Плевен: Смирението и благодатта на Христос са целта на християнския живот преди Великия пост

Целта на християнския живот е човек да придобие смирението и благодатта на Христос, без която „не можем да живеем с Бог“, защото тя е самият живот. Това каза в проповедта си отец Христо от плевенския храм „Свети Николай“ след неделното богослужение, съобщава БТА (Българска телеграфна агенция).

Във втората подготвителна неделя за Великия пост в храмовете се чете притчата за блудния син, която според свещеника символизира цялото човечество, отклонило се от правия път, но и напомня, че винаги има възможност за покаяние и праведен живот.

Отец Христо подчерта, че притчата е актуална откакто съществува човечеството и може да донесе утеха на грешниците, както и да смири онези, които като горделивите фарисеи роптаят срещу Божието милосърдие към грешниците. По думите му бащата в притчата е Бог, а завърналият се блуден син е човечеството, отдалечило се от Него.

Свещеникът направи паралел с „прахосването“ на наследството не в материален, а в духовен смисъл и отбеляза, че настъпва глад не за хляб, а за Божието слово. Той посочи, че хората се предават на „чужди властелини“ – дявола, който ги подтиква към душевен глад, докато осъзнаят заблудата си и пожелаят да се върнат при Отца, който ги приема.

Отец Христо допълни, че притчата се отнася и до всеки човек, който се отдалечава от Божия закон и от Църквата и потъва в грехове. Според него образът на големия син напомня за атеистичния човек, който иска да живее без Бога, да роптае и завижда и да не цени любовта на Отца.

„Ако хвърлим поглед на нашия живот, ще видим, че повече или по-малко сме се отдалечили от Бога и напомняме блудния син“, каза свещеникът, като призова вярващите „да дойдем на себе си и да се върнем при небесния Отец“, помнейки, че човек не е създаден за погибел.

В проповедта си той използва и образа на дървото, което показва, че има живот, когато дава листа, цветове и плод, за да изтъкне значението на външното благочестие за духовния живот. По думите му човек трябва да идва в храма, да пали свещ, да украсява иконите с цветя, но и да се моли с думите на църковното песнопение: „Господи, преди да дойде краят ми, за да не загина, спаси ме!“. Отец Христо напомни, че човешкият живот е временен и призова да се мисли и за вечния, за да се заслужи Божията милост.