Изложба разказва за създаването на Панорамата в Плевен

Регионален военноисторически музей – Плевен представя изложба „45 години Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, посветена на откриването на музея на 10 декември 1977 г. Тя ще бъде открита днес, 8 декември, от 16 часа в Панорамата.

На шест фототабла посетителите ще могат да видят  моменти от строителството, изпълнението на художествената част и откриването на Панорамата.

В изложбата са експонирани палитра, маслени бои, работни и резервни четки на Николай Овечкин, използвани по време на художествените работи по панорамното и диорамното платно. Сред експонатите е и магнетофонен запис с беседа на Овечкин за Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“

Експонирани са оригинални документи, свързани с направата на архитектурно-скулптурна облицовъчна панела по проект на скулптора Кирил Мескин за Панорамата, ордени и медали, грамоти и свидетелства за активно участие, юбилейни комплекти и други материали, напомнящи за изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“

Идеята за изграждане на панорама, посветена на събитията от Руско-турската война 1877-1878 г., е предложена от генерал Иван Винаров през 1966 г. Тъй като на връх Шипка е изграден величествен монумент, се взема решение панорамата да се построи в град Плевен. През април 1972 г. Пенко Герганов – първи секретар на плевенския Окръжен комитет на БКП, прави предложение до Централния комитет на БКП за построяване на панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, като част от многобройните инициативи по случай отбелязване на 100-годишнината от боевете за Плевен и освобождението на града.

През януари 1976 г. е обявен конкурс  за изработване на архитектурен и идеен проект за панорама и диорама в Плевен. В него вземат участие пет колектива. Отличен е проектът на арх. Иван Стефанов и арх. Пламена Цачева. По-късно ръководството и проектирането се поема от младите архитекти Пламена Цачева и Иво Петров. Те  разработват нов идеен проект, който става основа за по-нататъшното проектиране и изпълнение.

Мястото за строежа на панорамата е избрано от ръководителя на художествения колектив Николай Василиевич Овечкин. Това е бившето бойно поле до редута „Кованлък“, в Скобелев парк. Детайлно  запознат с историята на Руско-турската война 1877-1878 г., Н. Овечкин предлага панорамата да отразява Третия щурм за Плевен, а диорамата – разгрома на армията на Осман паша.

С решение № 1092 от 29 ноември 1976 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие за издигане в Плевен на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” Утвърден е оперативен щаб за изграждане на панорамата с председател Пенко Герганов и членове: Иван Бешев, Здравко Иларионов, инж. Пенка Андреева и Славко Николов. В БНБ – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и граждани по фонд „Изграждане Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” За строителството и живописната част са изразходени около 5 милиона лева, от които 3,5 милиона са от дарения.

През месеците ноември и декември 1976 г., при трудни условия, за кратко време се трасира, проектира и изгражда пътят, който и сега води до панорамата. На 19 януари 1977 г. е направена първата копка. Работи се при тежки зимни условия: снегът е дълбок над 55 см. Багерите и самосвалите работят денонощно на две смени.

На 2 февруари се полага първият бетон в основите на сградата и се извършват основните строителни работи. Ежедневно в помощ към основната бригада се включват доброволци бригадири от различни предприятия и учреждения на града и окръга. Те извършват общи работи с цел да се увеличи производителността на основната бригада.  Цялата строителна площадка е осветена с прожектори, за да се работи на три смени. Към средата на юли 1977 г. е завършен грубият строеж заедно с покривната конструкция.

Художниците започват живописната част, работейки едновременно със строителите. Панорамното платно е монтирано и грундирано. Скиците за него са подготвени предварително в Москва и са представени в България пред комисия с председател Дечко Узунов, която ги приема за изпълнение. Почти всички картини от Уводна и Заключителна зала са рисувани във военното студио „Греков” в Москва и по-късно са завършени на място.  Скиците на отделните фрагменти от живописното платно са пренесени на диапозитиви, които се прожектират с 5 аспектомата върху платното и се очертават контурите. Всеки от художниците работи в своя участък, спазвайки еднообразието в стила и цветовата гама.

На 7 декември 1977 г. държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото изпълнение и обявява художествено-архитектурния комплекс за приет.

Сутринта на 10 декември   1977 г. на централния градски площад пред Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” се провежда тържествен митинг, посветен на 100-годишнината от Освобождението на Плевен.

След митинга, въпреки лошото време, хиляди граждани тръгват към панорамата. Поздравление към плевенчани поднася Александър Лилов, член на ЦК на БКП. Той прерязва лентата и обявява панорамата за открита. Във фоайето се поставя капсула със завет към поколенията, който трябва да се отвори на 10 декември 2077 г. Официалните гости се придружават от главния художник Николай Овечкин. След тях тръгват и първите посетители, нетърпеливи да се запознаят с новия музей.

Изложбата „45 години Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” ни връща към времето, когато само за 11 месеца изпълнителите поемат това предизвикателството в надпревара с времето и го превръщат в изпълнима цел.