ДЕН: Планът за възстановяване и устойчивост на България е нахвърлян на коляно

Представеният „План за възстановяване и устойчивост на България“, в същността си, е един популистки маркетингов продукт и съвсем далече от истински времево и целево таргетиран „план” и още по-малкото икономически и финансово обоснован. Липсват предвидени намерения и предложения за структурни реформи в посочените за финансиране сектори и политики, за да бъде обещаното „изливане”на огромен паричен ресурс от милиарди лева в тях, целесъобразно и ефективно поне в средносрочен хоризонт. Притеснително е, че в някои от тези сектори-като дигитализацията и електронното управление, вече бяха отделени и отчетени като усвоени около 3 млрд.  лв., без да бъдат постигнати видими резултати и ефективност. Това е особено видно в днешните кризисни дни на пандемия, при изцяло бюрократично, несинхронизирано и затънало в бумащина здравеопазване. При наличие на нереформирана, неефективна и корумпирана управленска и административна среда, без целенасочена икономическа политика и стратегическо планиране, правителството иска да усвои и разпредели по неясен начин над 12 млрд. лв. безвъзмездна помощ от ЕС. В Европа са наясно с тези рискове и предварително залагат ограничителни мерки при неспазване на процедури и законност, което прави тези обещавани милиарди доста хипотетични и един вид гръмко предизборно самохвалство.

Напълно липсва конкретика  за детайлите, механизмите и отчетността по отношение на това как и кой точно от правителството и държавната администрация ще извърши разпределението на финансовия ресурс по тези мерки? Как точно това ще насърчи конкретно зелената икономика, иновациите, социалната устойчивост, здравеопазването, образованието, културата и т.н.? В предложения от МС проект на „План за възстановяване и устойчивост”, не присъстват също стратегия, конкретни цели, задачи и измерими очаквани резултати. Липсват прогнози за взаимовръзка между отделните мерки и очаквания ефект за икономиката и обществото. Рискуваме, за пореден път, милиардите в подкрепа на икономиката и хората, да изтекат без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост, включително за развитие на отделните региони.

Едва 7,36% от средствата са заложени в частта за местно развитие и то при наличието на драматични междурегионални различия и диспропорции в създадения БВП между Южна и Северна България (75% към 25%). Парадоксално, но от момента на членството на България в ЕС, при прилагане на активна кохезионна финансова политика пропастта между показателите и качеството на живот в регионите се задълбочава, а не намалява. Предложеният план ще засили тази тенденция. Въпреки декларираните подходи „отдолу-нагоре” и „нов регионален подход” няма нито един споменат конкретен проект, отразяващ общите усилия и идеи на няколко области или общини, например:

• Съвместни проекти на населени места, разположени в близост до река Дунав, в контекста на „Дунавската стратегия”, използвана изключително успешно в страни от Централна и Източна Европа;
• Тунелите под Шипка и Петрохан, изключително важни за транспортната и икономическа свързаност между Южна и Северна България, както и развитието на географския Северозапад.
• Язовир „Черни Осъм” – проект,  за който се говори от десетилетия, е от жизнено значение за осигуряване на достатъчна по количество и качество питейна вода за областите Плевен и Ловеч.
• Проекти, насърчаващи икономическото развитие на североизточната част на България и слаборазвити или планински и полупланински райони.

Стана ясно че по Плана са заделени 4,5 млрд. лв., допълнени от още 2,5 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход, които ще бъдат за зелена трансформация на икономиката и за компенсации на въглищните райони и производства, които явно умишлено бяха толерирани от правителството през последните години, за да потънат тези милиарди в джобовете на съмнителни олигарси и свързаните с тях кръгове от политици и синдикалисти, лобиращи или косвено контролиращи производства в този сектор.

Промяната в структурни звена и отрасли не се изчерпва само със „закърпване” и наливане на милиарди в тях. Реформите в сектори като здравеопазване и образование не могат да се случат, дори и чрез ускорено модернизиране на материалната база, както е заложено в Плана. Нови кабинети и оборудване в училищата са необходими, както и апаратура и операционни зали в медицинските центрове, но сами по себе си едва ли ще доведат до качествена промяна в системите на българското образование и здравеопазване. Инвестициите в човешки капитал очевидно не са част от реформите. А най-ценният ресурс, в който България трябва да инвестира, са хората – без стимулиране на раждаемост, задържане и привличане на население, както и без изграждане на поколения от образовани и висококвалифицирани кадри във всички сфери, трудно ще сближим стандарта си на живот с развитите държави от ЕС.

За съжаление разходите за научно-изследователска и развойна дейност в последните 20 години бележат постоянен спад. Необходими са спешни реформи за осъвременяване на образованието и преодоляване на дефицитите му и приближаване към световните стандарти.

От особено значение е финансирането на ефективните научни изследвания и инвестиции в развитието на младите учени. Симбиозата между бизнес и наука ще позволи да развиваме икономика с висока добавена стойност и да се повиши значително производителността на труда.

Един от приоритетите на Европейската комисия за „Следващо поколение ЕС“ – преквалификация и повишаване на квалификацията в съответствие с търсенето на европейския трудов пазар, остава на практика неизпълнен чрез предложенията в Плана. А това е ключов приоритет, защото включва „адаптирането на образователните системи, за да се подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.“

Дигитализацията е като една вечна химера у нас. Планът залага на дигитализация на институциите като приоритет, след 10-годишно управление на ГЕРБ. Предвид множеството провали в тази насока (изтичане на лични данни на граждани от НАП, блокирането на Търговски регистър, проблеми с неработещото електронно правителство, с машинното и електронно дистанционно гласуване), затъналото в хартиена документация здравеопазване, има място за скептицизъм относно очаквания резултат и този път. Много е вероятно да имаме поредния пропилян ресурс за скъпи неработещи проекти и усвоени средства от „наши” ИТ компании без практически капацитет и опит.

Голяма част от предложените реформи и тяхната обосновка са на практика изработени преди кризата национални стратегии и планове или попадащи в рамката на европейските фондове  без амбиция за нещо повече и нещо различно, без обединяваща философия. Инструментът за възстановяване и устойчивост, наред с възстановяването от COVID-19 кризата, има за цел постигане на добавена стойност за икономиката. В Плана за България по всичко личи, че приоритет е не възстановяването на страната, а усвояването на паричен ресурс. Добавената стойност е неясна, а нужните решения липсват за сметка на ефектни презентации и гръмко обявяване на хипотетични милиони и милиарди.

От „Достойнството на един народ”-ДЕН заявяваме, че България има потенциал да бъде поне регионален лидер, а не вечно догонваща останалите държава. В днешно време виждаме, че успехът на дадена страна и икономика се основават преди всичко на  човешкия потенциал. Затова приоритетно трябва да инвестираме в следващите поколения и екологична, иновативна и устойчива икономика на България.