Скъпи млади колеги,
Неусетно вече се намираме в навечерието на 8 декември – празникът на студентската общност, но тази година той е по-различен, защото 2020 изправи човечеството пред неимоверните изпитания на пандемията от SARS-CoV-2.
Макар настроението да не е празнично, позволете ми да използвам празника като повод да изразя възхищението си от нашата студентска общност – младите колеги, чиито достойни постъпки ни изпълниха с гордост и благодарност в дните на огромни трудности и предизвикателства.
Благодаря ви, млади колеги, че не се поколебахте и ни подкрепихте, като ваши преподаватели и ръководители, в нелеките решения, често променящи се предвид динамичната епидемична обстановка, по отношение на преминаването към смесен модел на обучение, а в последствие и изцяло в електронна среда. Благодаря ви за разбирането и за активното участие в процеса, независимо че всички ние сме убедени, че мястото на бъдещия лекар или здравен специалист е в болничното отделение при пациентите.
Благодаря ви, че не само участвахте в електронното обучение, а и подкрепихте онлайн промоциите по дипломиране на младите си колеги от Факултет „Здравни грижи“ и Медицинския колеж, както и научните форуми, които се организираха от вашата Алма Матер. Нещо повече, вие сами организирахте множество онлайн научни събития с интересни гости и лектори.
Благодаря ви, млади колеги, че не се поколебахте и откликнахте на нашия апел и на този на отговорните институции за набиране на доброволци в борбата срещу коронавируса. Вашето участие в отделенията за лечение на КОВИД-19, но и в останалите, където лекарите и медицинският персонал или са болни, или се намират на предела на силите си, внесе огромен прилив на енергия, сили и надежда. Вие не се поколебахте и подкрепихте колегите си във Вирусологичната лаборатория за изследване на коронавирус на висшето училище, включихте се безапелационно в отделенията на лечебните заведения в града, а някои от вас и в задъхващите се за лекари болници в малките населени места. Със своята енергия, сили и ентусиазъм, вие се превърнахте в ангелите с бели престилки за пациентите, отчаяно борещи се за живот в неравната битка с коварния вирус. Поклон и аплодисменти за силата, решителността и себеотрицанието в борбата за спасяване на нашите близки! Вие доказахте, че сте достойни посланици на нашия университет на първа линия във всяка точка на нуждаещата се от подкрепа здравна система. Аз вярвам в студентския дух, защото той е непримирим, несломим, вечно млад и можещ!
Скъпи колеги,
От сърце ви желая здраве, сили, вяра и надежда! Убеден съм, че можем заедно да се справим с това предизвикателство, защото решението е в нас!
Проф. д-р Славчо ТОМОВ, д.м.н.
РЕКТОР
Медицински университет – Плевен