Днес са Сирни Заговезни, иска се прошка

Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Отбелязва се винаги седем седмици преди Великден. С него започва и големия Великденски пост.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. В този ден  всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“.
На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни Заговезни. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец (кълчищен, червен или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста.

Сирни Заговезни е денят, на който е българският обичай за маскиране. Той датира  още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.