Сол и консерванти провокират автоимунните заболявания, лютите чушки и кафето ги забавят

Най-актуалната информация в областта на съвременната имунология беше представена по време на осмата Международна работна среща “Автоимунитет през 2019: Добрите и лошите новини”, която се проведе от 10 до 12 април в Плевен. Организатори на събитието бяха Центърът по репродуктивно здраве – Медицински университет – Плевен; Медицински център „Клиничен институт по репродуктивна медицина“ Плевен; Лабораторията по клинична имунология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Медицински университет – София; Българска асоциация по клинична имунология.

Автоимунитетът засяга между 5-8 % от хората и води до трайни хронични увреждания на човешкото здраве. Поради това идеята на проведената среща беше да се разгледат всички фактори, свързани с тези заболявания, и докъде са нещата на този етап. Участваха имунолози от центрове в цялата страна, както и ревматолози и ендокринолози. Гости на конференцията бяха специалисти от Израел и Норвегия.

Проф. Йехуда Шойнфелд, един от най-големите световни специалисти в областта на автоимунитета, представи всички известни и актуално изследвани фактори на околната среда, които могат да доведат до развитие на автоимунитет при генетично предразположени хора. Към тях принадлежат вредни вещества от околната среда, както и някои инфекции, като като Хламидии. Прекомерното излагане на слънце при хора, предразположени или вече развили симптомите на системен лупус, синдром на Сьогрен и дерматомиозит, също могат да доведат до обостряне на заболяванията. Сред „виновниците“ за автоимунитета са и женските полови хормони естрогени, които се съдържат в контрацептивнте хапчета.  Проф. Шойнфелд обърна специално внимание на храни и напитки, стимулиращи автоимунния процес (сол, консерванти), както и храни и напитки с предпазващо и облекчаващо симптомите действие (куркума, люти чушки, кафе, „средиземноморска диета“).

В сесията „Терапия на автоимунните заболявания” доц. д-р Емилияна Конова представи опита на Клиничния институт по репродуктивна медицина в град Плевен по отношение на терапията с интравенозни имуноглобулини при ин витро процедури.

В сесията „Хранене, лекарства и автоимунитет“ дългогодишният експерт в сферата- д-р Бат Порат акцентира върху ролята на канабиса като имуномодулиращо средство.

Представянията на екипа имунолози от УМБАЛ „ Св. Иван Рилски” бяха в областта на имунодиагностиката, стволовите клетки и хранителния интолеранс. По отношение на имунодиагностиката проф. Кюркчиев обърна внимание върху множество състояния, където се срещат антинуклеарни автоантитела, без да е наличен автоимунитет – злокачествени заболявания, инфекции, лекарства, като акцентира върху внимателното  използване на антинуклеарните антитела в диагностиката. Калина Тумангелова-Юзеир представи различните видове методи и тяхната информативност при изследване на антинуклеарните антитела. Д-р Екатерина Красимирова разгледа подробно съвремената имунологична диагностика при системната склероза, като очерта необходимостта и смисъла от нейното извършване в пълен обем.

Проф. Кюркчиев, на базата на собствен опит, разгледа потенциалното използване на стволови клетки за лечение за автоимунни заболявания. Д-р Георги Василев показа току-що публикувани в Англия резултати на екипа, съвместно с клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилкски“, за приложение на стволови клетки върху имунни клетки на пациенти с ревматоиден артрит. Д-р Иванова-Тодорова разясни границите между алергия, автоимунитет и интолеранс, и представи собствени резултати от изследване на хранителен интолеранс при пациенти с автоимунни заболявания.

Последната сесия беше „Пациенти и лекари“, модерирана от Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България и от Пенка Георгиева, председател на пациентски организации „Заедно с теб”. В тази сесия участваха също доц. Анелия Рангелова, психолог и Петьо Чакъров, юрист в МЦ КИРМ – Плевен, като се обърна внимание на проблемите  и потребностите на пациентите, свързани с имунологичната диагностика при автоимунните заболявания, както и възможностите за оптимизация в общуването между лекари и пациенти.