Мирела Илиева е на 18 години, ученичка в 12 клас на МГ „Гео Милев”. Крехкото момиче с миловидно лице има съвсемнетипично за тийнейджър хоби – пчеларството. Всичко започнало от баба й и дядо й, които повече от 30 години отглеждат пчели. Захванали се с пчеларството по неволя, защото заплатите им не стигали, но се отдали изцяло на него. А докато помагали в отглеждането на внучката си, неусетно запалили и нея по пчеларството. Постепенно Мирела започнала да открива сложния свят на пчелите и какъв невероятен дар от природата са те.
– Мирела, какво те задържа около кошерите?
– Знаете ли, благодарение на пчелите успях да реша един мой сериозен здравословен проблем. Страдах от тежко акне в продължение на три-четири години. Пробвах различни начини да изчистя кожата си, но все не успявах. Една вечер се заровихме с баба в старите й книги и прочетохме за така наречената жива вода. Реших да опитам и аз с надеждата, че ще намеря решение на проблема си. И наистина се получи. Не само, че изчистих лицето си от акнето и грозните белези, но подобрих общото си здравословно състояние и издръжливостта си.
– Разкрий тайната на тази жива вода!
– Всъщност става въпрос за нещо съвсем просто. За 24 часа на свободно място в кошера, за да не се притесняват пчелите, се поставя шише с вода, но от чешмата или изворна, а не минерална. Защото пчелата не каца върху минерална вода. Чрез жуженето и вибрациите си пчелите зареждат водата с енергия. Когато опитате такава вода, ще видите, че дори вкусът й е променен – тя леко сладнее. И ако не отваряте шишето, този вкус се съхранява, както и качествата на водата. Пчелите сякаш я консервират.
Първоначално само аз пиех от водата, но постепенно всички вкъщи се убедиха в предимствата на живата вода и сега всички пием от нея.
Препоръчах я дори на мой близък, който страда от диабет. Благодарение на тази вода успя да намали значително дневната си доза инсулин.
– Има ли значение какво количество се пие?
– Не, доза няма, просто пиеш, когато си жаден. А всички знаем, че е полезно през деня да се изпива поне литър и половина – два вода. Аз лично през лятото изпивам повече от три литра вода на ден и вероятно затова съм и толкова слаба.
– Наистина прави впечатление крехката ти физика. Колко килограма си?
– 44 кг. съм и тези килограми поддържам от четири-пет години. Това че съм слаба не ми пречат да върша и по-тежка физическа работа покрай кошерите. Нужната енергия си набавят от живата вода.
– А откога пиеш жива вода?
– От преди две години и много бързо забелязах сериозна положителна промяна. Сега чакам с нетърпение да дойде лятото.
– Зимата как компенсираш липсата й?
– С изворна вода и чайове.
– Мед обичаш ли да хапваш?
– У дома медът е като панацея – ползваме го при всякакви болежки. И много ми е неприятно, че в България не се яде мед. На едно от последните места в Европа сме по консумацията му. За съжаление повечето хора се сещат за меда, когато се разболеят. А той трябва да се консумира редовно, всеки ден. По-добре да дадеш 7 лв. за килограм качествен мед, вместо два пъти повече за лекарства.
– Съучениците ти как се отнасят към твоето нетипично за тийнеджър занимание ?
– Отначало бяха доста скептично настроени. Но покрай баба, която се занимава с апитерапия, понаучих някои работи и си позволих да дам съвети на мои съученици, които ходят на фитнес и искат да натрупат повечко мускулна маса. Получиха се нещата при тях и те се убедиха, че заниманието с пчеларство е нещо много полезно.
Радвам се, че все повече млади хора се захващат и то сериозно с отглеждане на кошери. Защото това е и доходоносен бизнес. Важното е да го работиш с желание и естествено с разбиране.
– Мирела, а ти ще превърнеш ли пчеларството в твой бизнес?
– Не, смятам то да остане мое хоби. Иначе желанието ми е да уча международни отношения в Швейцария.