Девети септември – за едни празник, за други – не

Днес се навършват 74 години от 9.09.1944 г., когато историята на страната ни е променена. На тази дата е свалено избраното правителство на Константин Муравиев и на власт застава правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев. ОФ завзема властта в България с помощта на въоръжени сили – формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА).

Този акт е определян, като преврат, а за други насилственото завземане на властта е народно въстание. Събитията от 9 септември са последвани от вълна на насилие, извършвано срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 20 000 и 40 000 души. От декември масовият терор се осъществява главно чрез т.нар. Народен съд, контролирана от правителството противоконституционна организация, пред която са изправени като обвиняеми над 11 хиляди души, над 9 хиляди са осъдени, включително 2618 души на смърт и 1126 души на доживотен затвор. Сред осъдените са множество видни политици, общественици и интелектуалци. На 20 декември е създадена друга основна институция на комунистическия терор – т.нар. трудововъзпитателни лагери, в които хората са изпращани от вътрешното министерство без съдебен контрол.

След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт. При участието си в настъплението срещу немската армия българската армия дава 12 587 убити и голям брой ранени който варира в зависимост от източниците.[33] Като съюзник на Германия и член на Тристранния пакт, България не получава статут на съвоюваща страна. Въпреки това, победителите отчитат положително факта, че България е обявила война на Германия и е участвала във военните действия със свои войници – така например съгласно Парижкия мирен договор на България е отсъдено да плати не пълната сума на репарациите, а по-ниска. Границите на България остават такива, каквито са били на 1 януари 1941 г., което включва и придобитата през 1940 година Южна Добруджа по силата на Крайовската спогодба.