Всички язовири са потенциално опасни, но не бива да са рискови

Отговорна експлоатация, обезпечена със съответните ресурси – финансови и човешки, и по-иновативно използване на наличностите, които имаме са добрите европейски практики, които трябва да се въведат в България по отношение превенцията на наводненията, причинени от малките язовири. Това е един от основните изводи, който направиха участниците в завършилия проект „Подобряване на превенцията и съзнаването на опасността от наводнения чрез разработване на стандартизиран подход за оценка и управление на риска от малките язовири”.

Финалната конференция се състоя в Плевен, водещ партньор е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, сред останалите участници са Австрия и Германия.

Според Христо Кирилов, началник сектор „Национална програма и планове” в Главната дирекция, у нас се спекулира с понятието потенциално опасен. „Всички язовири са потенциално опасни, доколкото те съдържат огромни водни количества, които би следвало да бъдат управлявани по съответен начин. Правилното понятие е рисков язовир, чието техническо състояние не позволява или позволява в по-малка степен неговото успешно управление в по-екстремни ситуации”, обясни Кирилов. Затова и целта на проекта е била да се разграничат тези две понятия, защото всички язовири са потенциално опасни, но не бива да са рискови. Тук рискът се разглежда като управляемо понятие, което зависи от експлоатацията, от предварителните разчети и обследванията на съответната водна площ.

В България като пилотен по проект DAMSAFE беше избран Плевенския регион като регион с множество малки обекти. Обхванати са реките Тученица и Чернялка, съответно язовирите Бобевото, Кайлъка, Тотлебенов вал, обследвани са и Николаевските язовири – 1, 2 и 3. Използва се дигитален теренен модел, който позволява да се моделират различни сценарии при минаване на съответните води със съответните обезпечености, може да се симулира включително компютърно разрушаване на язовирна стена и настъпване на катастрофално събитие. „Резултатите показаха това, което очаквахме – че тези язовири не са строени случайно преди години. Плевенските специално защитават града от наводнения и трябва да бъдат поддържани в съответния вид. Материалите са дадени на местната власт, а в издадения в резултат на проекта наръчник е записано например, че към язовир Бобевото могат да бъдат поставени определени допълнителни изисквания, макар че вече веднъж е бил престрояван”, конкретизира Христо Кирилов.

Той допълни, че България е третата по сушавост страна в Европа след Португалия и Италия, затова язовирите са строени с цел мелиорация и подобряване на живота на хората. Те трябва да бъдат престроявани и използвани по начин, по който да ги запазва и в никакъв случай да не ги превръща в рискови. За тяхното преустройство като ретензионни басейни България няма опит, DAMSAFE е и първият проект на по-широко ниво – освен на чисто експертно, който обсъжда и разглежда такива възможности. Кирилов даде пример с това, че поройните наводнения в Австрия и Германия са овладявани на много места с подобни ретензионни басейни, които във време, когато няма пълноводие, са постоянно осушени. Но в ситуация, когато преминава по-висока вълна, те се запълват ударно – така забавят и притъпяват вредното въздействие на водата надолу по течението на реката.

„Голямата разлика, която установихме в този проект, е експлоатацията, която е свързана с финансовите средства, отделяни за поддръжка. В Австрия и Германия собственикът отделя средства за поддържане на съоръженията. Проблемът в България е, че тези малки – тип селскостопански, язовири масово са общинска собственост, а във връзка с недоброто финансово положение на общините, те не са в състояние да ги поддържат. Местните администрации не са в състояние и да използват експертиза на по-високо ниво за обследване на водните обекти. Правят се есенни и пролетни обиколки на язовирите и когато са прекалено рискови, се вземат мерки, но обектите трябва да бъдат поддържани”, беше категоричен Христо Кирилов.