Международният ден на джаза се отбелязва от 2011 г., когато 30 април е обявен от ЮНЕСКО за ден, в който да се подчертае ролята на специфичния стил музика. Датата е обявена от Генералния секретар на организацията и от Хърби Хенкок – легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз „Телониъс Монк“ (една от основните фигури в историята на джаза). През 2012 година Международният ден на джаза е признат и от ООН.
Джазът (от английски: jazz) е музикален стил, който възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции. От самото начало досега, джазът съчетава американска популярна музика от XIX-ти и XX-ти век.Това е очевидно от характерните му черти, които включват суинг, рагтайм, полиритмия и импровизация. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове в света.
За първи път думата джаз започва да се използва на западния бряг на САЩ и се отнася за музиката в Чикаго през 1915 година. Според Уолтър Кингсли думата е от африкански произход, но някои считат, че е от арабски. Друга теория за произхода на думата според Речника за историята на американския жаргон ( Historical Dictionary of American Slang) е че идва от jism или gism означаващи висок дух, енергия. Друг предполагаем произход е от френските думи jaser (разговарям) или chasser (гоня). Съществува дори теория, че думата означава полов акт според един от северноамериканските жаргони. „Джаз“ в смисъл на музикален стил започва да се употребява често в периода след 1913 година и през 1917 година този музикален жанр получава официално името си.