В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица – Велики четвъртък, е възпоменание за Тайната вечеря. На тази вечеря Христос, като завещал на учениците си любов към всички хора, им казал, че един от тях ще го предаде. След вечерята Христос отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия – т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
Велики четвъртък е време за цялостно пречистване. В този ден е добре да осъзнаем, че е нужно да изхвърлим от ума и живота си всички обиди и негативни чувства, които сме натрупали към околните и себе си.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
На Велики четвъртък се боядисват яйцата за Великден. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв. С него се прави кръстен знак на челата на децата, а после и на всички в семейството. В четвъртък се замесват козунаците. Те обикновено са вкръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.