На 3 април 1879 г. Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов София е обявена за столица на Княжество България. Мотивите са били, че това е стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.
София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία или Αγια-Σοφιά ; на латински: Sancta Sophia; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.
Со̀фия е 15-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 307 376 души (към 15.06.2016 г.). По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България. В София е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.
Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.