В Института по лозарство и винарство работят и в био посока

„Селекционерите на Института по лозарство и винарство в Плевен работят активно в посока биологично лозарство. Това, което може да са препоръча, е основно сортовете с повишена устойчивост, при които може да се редуцира растителната защита. Именно в тази насока върви изследователската ни работа”, това уточни директорът на института доц. Виолета Димитрова.

По думите й, най-много се открояват резултатите при сортове, които са с повишена устойчивост, те дават прекрасни вина, за сметка на това пък са чувствителни. Доц. Димитрова съобщи, че към един от проектите за биологично производство на института е поставена задача да разгледа въпроса от гледна точка на растителна защита и механизацията в лозовите насаждения, предназначени за биологично производство на грозде. „На този етап за вино не говорим, макар че нашата изба е сертифицирана за производство и на вино по биологичен начин, но там изискванията са много сериозни. Нека да подходим поетапно – първо да видим какви ще са резултатите при гроздето и след това ще преминем и към виното”, допълни директорът на ИЛВ.

Според нея, десертното гроздопроизводство в България е в катастрофално състояние, а за да тръгне, е необходимо да се направят много неща. Плевенският институт участва и в разработването на програма за десертно гроздопроизводство, но това изобщо не е достатъчно. „Това, което ние забелязваме, е по-засилен интерес на любители лозари или на лозари, които създават малки лозови насаждения. В момента по статистически данни десертните лозя в страната са малко над 20 хил. дка и лозарите нямат смелост да създават нови насаждения от десертни сортове”, допълни по темата доц. Димитрова. Като най-важни пунктове тя определи реализацията на продукцията и опазването й, което е много сериозен проблем при полски условия, освен това са необходими и икономически лостове. Мъката на специалистите е, че България двукратно е заемала първо място по износ на десертно грозде, а в момента е вносител.

Що се отнася до новата лозарска година, доц. Димитрова изрази надежда, че ще е по-добра от предходната. Засега опасност за лозите няма, не е имало продължителни и критично ниски температури като миналата зима. От биологична гледна точка лозата през февруари е в дълбок покой и липсата на критично ниски температури дава надежда, че на този етап няма някакви отражения и повреди. „Какво ще се случи в бъдеще не мога да предположа, непрекъснато ни дебнат опасности, стават повече и екстремните климатични условия. Дано годината да е успешна. А и логиката, това което наблюдаваме за нашия Плевенски регион, е че обикновено през 4-5 години има една лоша лозарска година. Е, тя мина през 2012-та, дай боже през 2013-та да бъде наистина добра”, пожела доц. Виолета Димитрова.