28 декември е Международният ден на киното

На 28 декември през 1895 г. в парижкото Гран-кафе е първата публична демонстрация на „движещи се фотографии“, с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер. Пред 35 зрители братята прожектират „Пристигането на един влак“.

След първата прожекция, към която интересът бил малък, оптимистите за бъдещето на това изкуство не били много. Но само седмица била достатъчна новото изобретение да предизвика небивал интерес и да се образуват опашки за билети. Хората искали да видят как от екрана влакът се движи направо срещу тях.

Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион.

Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива, е заснемане на движещ се образ.

Първата лента, която е направена от братята е озаглавена „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ и с времетраене по-малко от минута. Първата прожекция на „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ е на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост.

През 1896 г. братята осъществяват кинообиколка в Лондон и Париж. Правят прожекции на кратките филми – „Пристигането на влака“, “Храненето на бебето“ и „Полетият поливач“.

Киното се налага невероятно бързо, както в големите столици и градове като Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург, така и в малките градчета, където непрекъснато се прожектират техните творби.

Изненадващо е обаче, че  Огюст и Луи Люмиер обявяват киното за „изобретение без бъдеще“, а после отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия.