Как българите са празнували Бъдни вечер в миналото

За много от нас Бъдни вечер и Коледа, е времето, което прекарваме със семейството си. Всяка година пропътуваме стотици, дори хиляди километри, за да сме със своите близки – у дома. Но това невинаги е било така…

Някога семействата са живеели заедно и всеки един член имал своята роля в обредите, изпълнявани с цел да се заслужи здраве и плодородие през идната година.

Приготовлението

Също както и днес, в миналото още рано сутринта са започвали приготовленията за Бъдни вечер. Специално място заемали обредните хлябовете, като с най-голямо значение била боговата пита. Тя се замесвала с мълчана вода, а самото замесване е било съпровождано с наричане за здраве и плодородие. По време на целия ден жените в семейството приготвяли ястията за трапезата, които задължително трябвало да бъдат постни и нечетен брой.

Бъдникът

Бъдникът е бил задължителен за всяко семейство. И ако жените са били заети изцяло с домакинството, то мъжете в къщата трябвало да осигурят бъдника – най-често дъбово или буково дърво. Той бивал отсичан най-често от младеж за женене. Когато мъжете се върнели у дома с бъдника, той се мажел със светено масло. Вечерта стопанинът на дома запалвал бъдника, който горял през цялата нощ. След като изгорял бъдникът, пепелта никога не се изхвърляла, вярвало се, че тя ще даде плодородие, ако се сложи в житото за посев.

Софрата

Бъдни вечер е първата кадена вечер – нарича се така, тъй като домакинът прикадявал не само дома, но и вечерята. Целта на това действие била да изгонят злите сили от дома. След като вечерята била прикадена, всички сядали на отрупаната с ястия трапеза. В някои краища на страната самата трапеза се нареждала на земята – върху разпъната слама. Сламата в последствие се носела на нивите или се поставяла около овошките – за плодородие.

Трапезата била отрупана с постни ястия – най-често присъствали: варено жито, сарми с ориз, тиквеник, пълнени чушки с фасул и др. Българите вярвали, че колкото повече изобилие от храна има, толкова по-плодородна ще е следващата година, ето защо те слагали на трапезата от всичко, което били произвели през изминалата година. Когато цялото семейство се било събрало вече на трапезата, стопанинът се изправял и разчупвал боговата пита. Всеки получавал по едно парче, а първото било оставяно за Богородица. След като семейството се нахранело, трапезата не се вдигала. Оставяла се до сутринта. Българите от миналото отдавали своята почит и уважение към мъртвите – те вярвали, че близките им, които вече не са живи, посещават дома, затова оставяли храната за тях.

Гаданията

Гаданията заемат специално място в българската обредност. В някои села след вечеря всеки член на семейството чупел орехи, по които се познавало какво ще е здравето на човека – ако ядката е здрава, човекът също ще се радва на добро здраве. Вярвало се също така, че ако бъдникът гори силно, годината ще е плодородна. Ако обаче огънят на Бъдни вечер изгасне – това било лоша поличба.

Много от гаданията, които се правели от младите момичета, били свързани с предсказания за бъдеща сватба. Една от традициите повелява в огъня да се хвърлят дрянови пъпки. Ако те изпукат силно, значи девойката скоро ще се задоми. В някои села момите запазвали първия залък от трапезата. Слагали го под възглавницата и вярвали, че който момък сънуват, за него ще се оженят.

Коледуването

Около полунощ пристигали коледарите – все млади момци, ергени, единствено водачът -станеник сред тях бил женен мъж. Коледарските дружини се оформяло около Игнажден. Тогава младежите се събирали, за да разучават нови песни и да си припомнят старите. Словото в съчетание с музиката имало заклинателен характер. Още тогава хората са вярвали, че словото има чудодейна сила – именно затова те са го използвали, за да повлияят върху съдбата на останалите. Българите са вярвали, че благопожеланията на коледарите ще се сбъднат и приветствали радушно дружината в коледната нощ.

Коледарите били облечени в дрехи, характерни за дадения регион. Дрянови или лозови пръчки украсявали със сушени плодове, мъниста и конци и от полунощ до сутринта различни дружини от селото навестявали всеки дом. Предвождани от своя станеник, те посещавали всеки дом и пеели песни първо за стопанина на къщата, а след това и за всеки член на семейството.

Коледа

Коледарите обикаляли по къщите през цялата нощ. На следващия ден – Коледа – работа не се подхващало. В този ден било прието да се ходи на черква. В някои райони на страната след това се извивало хоро на селския мегдан. Обикновено на този ден различни семейства от селото си гостували.

Коледната трапеза се различавала от тази на Бъдни вечер. С Бъдни вечер постите приключвали, а ястията на Коледа се приготвяли от месо.

Когато на тази  Бъдни вечер сервирате всички постни ястия, които сте успели да приготвите, спомнете си нашите предци и за всички традиции, свързани с празника. Да, в миналото не е имало подаръци. Но е имало други, много по-ценни, неща. Имало е вяра в словото; вяра, че посредством благопожелания и наричания хората са можели да допринесат за собственото си благоденствие. Имало е и задружност – и мъжете, и жените са участвали в подготовката на празника. Имало е вълнение през целия ден и през цялата нощ – в следствие на подготовката за празника и коледарите, които посещавали всеки дом. Имало е песни и гадания. Имало е, както и сега, надежди за една по-добра и плодородна година. Дано!