Историята разказва, че тангото е възникнало в средите на простолюдието в Буенос Айрес и Монтевидео през втората половина на XIX век, а с времето и с усъвършенстването си се възприема и от по-високите социални кръгове. Тайната на тангото е в прегръдката, а най-добре е да се танцува с непознат, казват познавачите. За огнения танц Хулио Бока твърди: „Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури – то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа.“