Честит Никулден!

В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите. Според народнохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.

Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

В народната представа Свети Никола носи първият сняг. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Свети Никола се смята за покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

Свети Никола се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: „Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!“ Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата. След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед – да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.

Днес за имен ден черпят Никол, Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо.