На 14 септември православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен, наричан от народа Кръстовден.
Празникът Въздвижение е установен във връзка с три свещени събития в историята на Христовата църква: чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; намирането на светия кръст на Голгота и връщането на животворящия кръст от персийски плен.
Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Спазва се строг пост.
Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.
На Кръстовден имало обичай да честват чекръкчиите, народните лечители, които умеели да наместват навехнати крайници или счупени кости. Оздравелите им носели дарове в знак на благодарност.
Имен ден днес имат Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.