Кольо Попов – 60 години работа за културата на Плевен

Две годишнини отбелязва тези дни Никола Попов – на 2 август плевенският оазис на културата (както го нарича поетът Любомир Левчев) ще отпразнува с приятели  88-ия си рожден ден, а с пресконференция днес отбеляза 60 години работа за културата в Плевен.

„От 1 юли 1957 година работя на културния фронт и за културата на град Плевен. 60 години без прекъсване, ако не се броят 20 дни арест, защото съм платил по-високи хонорари на Йорданка Христова и Доника Венкова от утвърдените тогава таблици”, спомня си Кольо Попов. Дългогодишният, несменяем от 1991 г. председател на Клуба на дейците на културата в Плевен, продължава активно да работи и да се стреми да създава всеки месец поне една по-значима проява, която да не е „от конвейра”.

И да продължава една традиция, създадена преди десетилетия от Светлин Русев – обедното кафе. Клубът на дейците на културата продължава да е онова място, където писатели и художници, артисти и журналисти, музейни и библиотечни работници, архитекти и кинолюбители се събират, за да обменят мисли, да спорят, да покажат свои нови творби и да задоволят нуждата от общуване с братя по дух. За Кольо Попов това е особено важно, защото е убеден, че най-големият проблем на съвременното ни общество е отчуждението.

За дейността си в КДК – като секретар от основаването му и като негов председател, Кольо Попов е награждаван с орден „Св.св. Кирил и Методий”. Високи отличия е получавал от Полша и Чехословакия за много добра дейност с културно-информационните центрове на двете страни. Като особена заслуга Кольо Попов отчита провеждането на кинолекторията, която показва в Плевен образци на световната кинокласика, а лектори са такива светила като Ивайло Знеполски, Владимир Игнатовски, Атанас Свиленов, Тодор Андрейков.

Най-важното, което Кольо Попов смята, че е направил през тези 60 години, е през времето когато е бил директор на Художествена галерия „Илия Бешков”. Горд е с това, че е негова заслугата фондът на галерията да бъде обогатен с 1 000 творби на Илия Бешков. Дарението е направено от сина на художника – Александър Бешков. Било е уредено 100 от работите да бъдат платени, като от тогавашното ръководство на града са осигурени 100 000 лв. „Когато казах на Сашо Бешков, той махна категорично с ръка и каза – Илия Бешков не се продава”, разказва Кольо Попов. Към фонда на галерията той успява да добави по седем творби от близо 30 ученици на Бешков. Като директор той организира тяхна изложба в галерията и урежда от всеки от участниците да бъдат откупени по две картини. Това се оказва достатъчно убедително в края на изложбата те да подарят на галерията и останалите картини от изложбата.

По негово време в най-старата църква в Плевен – „Свети Николай”, е открита постоянната експозиция на старинни икони. Със съдействието на Светлин Русев около водната каскада в града са разположени десетина скулптурни творби от известни наши творци, които са дарили работите си. Единствено фигурата на Илия Бешков е поръчана с договор на младия тогава Емил Попов, който по-късно става преподавател в Художествената академия.

„Повече от два пъти успях да увелича фонда на галерия „Илия Бешков”, като специално внимание отделях на творчеството на Светлин Русев, благодарение на което галерията притежава най-голям брой творби от нашия съгражданин и най-изявения съвременен български художник”, подчертава Кольо Попов.

За този над половин век работа за културата в Плевен името на Кольо Попов се свързва с читалище „Съгласие” (тогава носещо името на Георги Димитров), със създаването на операта в Плевен и по-късно опитите тя да бъде запазена, с къщата музей „Ангел Спасов”, която за жалост вече не съществува. И името на един феномен – Вера Кочовска, е тясно свързано с това на Кольо Попов, който пише книга за нея и после съдейства тя да се установи да живее в Плевен.

„Кольо Попов! Така се наричаше плевенският „оазис“, към който се стремяхме всички млади водачи на кервани, натоварени с творчески мечти и илюзии….. Кольо Попов организираше концерти, изложби, литературни вечери, представяне на книги. Канеше ни и ни посрещаше като чудотворец. Защитаваше ни (имаше от какво) като ангел спасител. А вечер, след успеха или неуспеха, приличаше на Странджата от „Немили-недраги“. И всичко това той го правеше без корист, без славолюбие, без пози. За нас беше изворът, за него сянката……Хора като Кольо Попов винаги са били изключителна рядкост.“ Тези думи на поета Любомир Левчев събират най-пълно в няколко реда шестте десетилетия от живота на Никола Попов,отдадени на културата.