Пренаселеността продължава да е основен проблем на българските затвори

Една от традиционните негативни констатации при проверките в затворите в страната е тяхната пренаселеност. Това съобщи днес в Плевен заместник-омбудсмана Диана Ковачева, която представи пред журналисти  данни от петия годишен доклад на Националния превантивен механизъм (специализирана дирекция при омбудсмана, която осъществява наблюдение в местата за задържане и лишаване от свобода, психиатриите, институциите за закрила на детето, домовете за възрастни хора, бежанските центрове и др.) за извършените проверки и оценката на състоянието в затворите у нас през 2016 г.

Диана Ковачева подчерта, че в Затвор Плевен този проблем не е толкова сериозен, тъй като почти всички затворници има нужните 4 кв.м площ. Единствено Общежитието от закрит тип е далеч от тези стандарти, но в момента се подготвя нова сграда, която ще позволи разширяване на общежитието, отбеляза заместник-омбудсмана. Като цяло в плевенския затвор има малко проблеми и те са преди всичко на системата, а не на ръководството на затвора, акцентира Ковачева.

Друга негативна констатация се отнася до липсата на задължителни стандарти за въздух, осветеност, топла вода. В Плевен има положителна практика и се работи за подобряване на тези изисквания, но не е спазена препоръката за удължено свиждане без видеонаблюдение и безпреградното свиждане, посочи Диана Ковачева.

Друг сериозен проблем е забавянето на възможността за електронен надзор. По думите на Ковачева електронните гривни за  надзор могат да бъдат въведени най рано до края на тази година. А въвеждането на електронен надзор е един от начините за намаляване на пренаселеността на местата за изтърпяване на наказание.

В доклада на Националния превантивен механизъм се отчита и сериозният проблем с рецидива, който е свързан с невъзможността за ресоциализация на затворниците, когато излязат на свобода. Статистиката сочи, че в България процентът на рецидив е три пъти по-висок от този в Норвегия, където е около 20%.

Общ проблем за всички затвори е незаконосъобразното използване на белезници в болниците, което се смята за изтезание. В групата на лошите практики бяха посочени  завишените цени на стоките в затворническите лавки. Оказва се, че Затвора в Плевен е единственият в страната, в който близките могат да купят продукти от лавка в района на затвора и те директно да бъдат предоставени на затворниците. Това е много добра практика за пресичане на внасянето на забранени предмети, отбеляза Диана Ковачева, но обърна внимание на завишените цени.

Друг сериозен проблем са фонокартите, които се купуват от лавките. От една страна затворниците се оплакват, че те са много скъпи, а от друга е невъзможността да се контролира с кого се свързват затворниците. Според омбудсмана това е вариант да се извършват телефонни измами.

За справяне с констатираните проблеми от страна на омбудсмана е подготвен проект за изменение на Закона за изтърпяване на наказанието и правилника към него. Миналата година омбудсманът е внесъл 40 препоръки за промени в този закон, които не са взети под внимание, каза Диана Ковачева, но те ще продължат да настояват пред институциите за исканите промени. Предстои в Конституционния съд да бъде внесен проект за изменение на закона, касаещ тайната на кореспонденцията на лишените от свобода.

Диана Ковачева обърна внимание и на липса на достатъчно персонал и текучеството на кадри в затворите в страната. Става все по-трудно да се намерят лоялни служители, споделят директори на затвори. Често се оказва, че именно служителите са тези, които снабдяват затворниците с мобилни телефони, наркотици. Затова е много важно обучението на служителите. В Плевен се намира единственият обучителен център в страната за надзиратели, където могат да се подготвят и в бойни техники, подчерта Ковачева.

Друга много добра практика в Затвора в Плевен е убеждаването на затворниците да повишават своето образование. В плевенския затвор  11% от затворниците учат. Затворът има библиотека, читалня и се оказва, че затворниците четат. Но за съжаление като цяло нивото на неграмотност сред лишените от свобода е много високо, дори има хора които не познават буквите, посочи Диана Ковачева.