В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово. Във фолклорната традиция на българския народ от 20 декември, когато се празнува Игнажден, започват така наречените празници за подготовка за това голямо събитие. В християнската традиция това са дни на пости, затова и на Игнажден на трапезата се слагат само постни неща с желанието човек да пречисти не само тялото, но и душата си. Какво още повелява традицията в тези празнични дни разказа Соня Кинова, ръководител на отдел „Етнография” в Регионалния исторчески музей в Плевен.
– В някои от селищата на плевенския край на Игнажден е първата кадена вечеря. Тогава най-възрастният човек в семейството, обикновено мъж, ще прекади трапезата с тамян, за да се махнат всички лошотии и ще пожелае всичко да се роди и прероди. Да се роди там дето рало ходи и не ходи, се нарича на тази вечеря. Това пожелание се отнася не само за нивата и за животните, отнася се и за хората.
За Игнажден стопанката меси содена пита, която няма особена украса. В някои селища се поставя малка розетка с кръст. Трапезата е постна , като се слага от всичко, което човек произвежда на нивата и в двора си. Като житото е на първо място, като символ на живота. Задължително на масата се слага чесън против уроки.
На този ден нищо не бива да се изнася от къщата – нищо не се дава назаем и не се взема назаем, защото не се знаят помислите на човека, който ти дава. Затова на този ден цялата семейна общност е затворена. Тя си пожелава вътре в семейството да е здраве. На този ден се посреща така нареченият полазник, свързван в цялата страна с добрия късмет. Затова много често се прави дребно хитруване и се кани човек специално за този ден. Гостенинът се слага на масата, която е отрупана, за да има и да преима.
Полазникът се посреща с думите „Честита млада година”. Защото Игнажден се смята за малката Нова година преди Рождество Христово. Това е денят на слънцестоенето, денят на обръщането към другия сезон. Затова хората го свързват с надеждата за нещо ново, с надеждата за добруване, за здраве, с надеждата за много деца.
– Кога хлябът е най-богато украсен и натоварен с най-много символика в тези празници?
– Апогеят на хляба е Бъднивечерската трапеза. В нашия край са популярни пет вида хляб. Задължителна е боговицата. Първият залък от нея стопанинът ще остави пред иконата на светия, който закриля къщата. Чак тогава ще даде по залък и на всеки от семейството. А момите и ергените ще си сложат парченци от питката под възглавницата, за да разберат за какъв ще се оженят през годината. Боговицата обичайно е много красиво украсена с плетеници, слънчеви розетки, различни други украси, които символизират плодородието и благополучието. На тази пита се слага така наречения просфорен печат, тоест обричане на Бога.
Според вярванията на фолклорния българин, хляб на голям празник без печат не е свят.
– А какво е характерно за новогодишната трапеза?
– Новогодишната трапеза, трапезата за Васильовден вече е блажна трапеза. Христос вече се е родил, на Коледа хората са отговели с врабчета, за да им е леко през годината, да са леки , да са подвижни. На трапезата за Нова година се слага свинско. При нас е задължителен петелът, който се коли на прага и по това накъде ще хвръкне петелът – навън или навътре, се гадае накъде ще бъде късметът в къщата. С големите пера от опашката на петела се закичват на сурвачките, за да са здрави, красиви, румени сурвакарите.
В този празничен период цялата символика е свързана със здравето на хората, на животните, на нивите.