Днес е Васильовден или Банго Васили. Празникът се почита от всички роми в България и е известен като Циганската Нова година.
Имя няколко легенди за Банго Васил. Според едната Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е „историческа“ личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
За празника циганите задължително колят петел и украсяват сурвакници.
На Банго Васил се събира цялото семейство. За вечерята преди празника се спазва обичаят до полунощ никой от семейството да не излиза навън и външен човек не се пуска в дома.
Трапезата за Банго Васил е богата. На масата се слагат свареният петел или гъска, сърми, често с късмети – дрянови пъпки, баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия. Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата и с отправяне на молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка
В полунощ, когато настъпва Васильовден и Новата година, започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Техните думи обикновено са кратки и семпли – „Сурва-сурва година, догодина – пак живо и здраво“ . Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.