Иван Стефанов Лазаров е български скулптор и художник, академик на Българската академия на науките от 1941 година.
Иван Лазаров е роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово. През 1912 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище. Специалност скулптура при професор Жеко Спиридонов. След това специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен (1917 – 1919) и в Художествената академия в Дрезден, като стипендиант на Министерството на просвещението.
През 1919 година става учител по рисуване в София, а по-късно и преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. През 30-те години е избран за ректор на Държавната художествена академия и остава такъв до 1945 г.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година попада в затвора и прекарва 4 дни в килия, пълна до глезените с вода. Освободен е от академик Тодор Павлов.
През 1949 година основава Института за изобразителни изкуства при БАН и е негов директор до края на живота си. Умира на 4 ноември 1952 г.
Известен е и след смъртта си творбите си: скулптура „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица; композиция „Те победиха“, изобразяваща крачещи един до друг човек и бивол. Тя вдъхновява Йордан Йовков да създаде едноименния си разказ.