102 години от смъртта на Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачалов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно- одринска революционна организация. Той е един от най- големите поети на 20- ти век. Сред неговите произведения са „Две хубави очи“, „Ще бъдеш в бяло“, „Градушка“, „Песен на песента ми“ и много други.

Пейо Яворов е роден в Чирпан на 1 януари 1878 г. Учи в Пловдив, работи като телеграфо-пощенец в различни селища. Увлича се от левите идеи, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО, като става редактор на редица техни издания. По-късно участва в четническото движение за освобождението на Македония и е един от сподвижниците на Гоце Делчев. В София Яворов е сътрудник и редактор на сп. „Мисъл“ заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. Ю. Тодоров. Библиотекар, а по-късно и драматург на Народния театър, пътува в чужбина за „усъвършенствуване по литература“ – в Нанси, Женева, Виена, Париж. Пейо Яворов е бил и първият кмет на град Неврокоп/днешен Гоце Делчев/ след Освобождението. След бурна и драматична връзка с Лора Каравелова на 29 октомври 1914 г. поетът слага край на живота си.