На 11 август 1877 година се водят решаващи боеве при Шипка

11 август 1877 година  е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. На тази дата се води  решителната битка при връх Шипка, която предопределя изхода от войната и бъдещето на България.

Турските сили от 27 000 редовна войска и 34 оръдия били предвождани от Сюлейман паша. Целта на османците е била да преминат планината и да окажат помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Срещу тази 27 хилядна армия се е изправил новосформирания Шипченски отряд съставен от 7 500 български опълченци с 27 оръдия. Боевете са започнали в ранното утро на 9 август и са продължили до 14 август. Два дни след началото е започнало решителното сражение.

НаБоят започнал призори на 11 август. Турците откриват огън по втора и трета опълченски дружини, но биват неприятно изненадани. През нощта подпоручик Кисьов с 18 стрелци заема позиция, която се оказва много сполучлива. Няколко залпа разгромяват турските стрелци. През това време артилерийският огън продължава близо два часа, с което дава възможност османската пехота да се приближи максимално до Шипченската отбранителна позиция. Пехотинците и черкезите нападат с диви викове и рев към окопите, но както и предишните дни са посрещнати на нож и с камъни.

Чудото се случва, когато от редиците на трета дружина майор Челяев запява песента „Шуми Марица” и изправен със сабя в ръка, без да обръща внимание на куршумите повежда българските войни към победата. Този зов за последен напън дава нови сили на опълченците. Турците започват финална атака към пеещите български бойци, които ги посрещат с последните си снаряди и патрони. Българските защитниците не трепват дори и в този момент.  Турците спират атаката си, а българските стрелци с мощно „Ура” ги изтласкват.