Днес е денят на Слънцето

От 1994 година насам Международната общност за слънчева енергия отбелязва 3 май като Ден на Слънцето.

Звездата в нашата система – Слънцето, е класифицирана като жълто джудже. В този клас учените включват сравнително малки по размер, спектрално излъчване и яркост на светимостта звезди. За Земята обаче Слънцето е единственият мощен източник на енергия. Дава ни топлината и светлината, нужни за растенията и животинските видове, а освен това формира и основните свойства на земната атмосфера.

Ето и някои интересни факти за Слънцето:

Налягането в центъра му е над 340 милиарда атмосфери, температурата – 13 милиона °C. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Аналогични процеси протичат и при взрив на водородна бомба.

Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород. Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята.
Когато водородът се превръща в хелий, част от масата на веществото се превръща в енергия, която загрява Слънцето.

Слънцето е бяло, а не жълто. Цветът му е по-близо до бял, със синкав оттенък. Въпреки това, голяма част от нас възприемат светлината му като жълта, което пък ражда много спорове и теории за устройството на човешката психика и зрение. Причини за феномена има много. Атмосферата силно разсейва слънчевите лъчи (затова и небето ни изглежда синьо), в резултат на което цвета на Слънцето се променя в зависимост от височината му над хоризонта – от бял до оранжев и червен. Върху възприемането на цветовете от човешкото око играят роля и контраста със синьото небе, филтрацията на светлина в атмосферата, ефектът на остатъчното жълто светене върху ретината под въздействие на ярка бяла светлина и т.н.

Ако дълго гледате към Слънцето без защитни очила, може да получите фотохимично увреждане на ретината – изгаряне. В резултат на това се образува малко сляпо петно. Изгарянето протича безболезнено, а резултатът се появява няколко часа след настъпване на увреждането.

Наблюдаването на Слънцето през бинокъл, телескоп или други прибори, без да се използват съответните филтри, може да предизвика и непосредствена термична травма, заради увеличеното от апаратурата ниво на излъчване, попадащо върху окото.

Медицината е документирала и случаи на слънчева ретинопатия (отлепяне на ретината). Случаите са редки, но не и невъзможни. Най-честата причина – наблюдаване на слънчево затъмнение без предпазни средства. В момента, когато Луната напълно закрие слънчевия диск, ретината ни се отваря, пропускайки повече светлина. Ако в този момент рязко се появи първият слънчев лъч и не успеем да предпазим окото си, се случва именно отлепяне на ретината.

Защо небето през деня е синьо, а на залез – червено?

Късовълновите съставляващи на слънчеви спектър се разсейват във въздуха повече, отколкото дълговълновите. Затова през деня виждаме небето синьо – синият цвят се намира в късовълновия край на видимия спектър. По аналогична причина на залез или при изгрева на Слънцето, хоризонтът се оцветява в червени тонове. По това време светлината пристига по допирателна към земната повърхност и пътят й през атмосферата е значително по-дълъг. Значителна част от синия и зеления цвят се разсейват и небето “почервенява”.

Колко по-голямо е Слънцето от Земята?

В Слънцето могат да се поместят около милион планети с размери като нашата.
Диаметърът на Слънцето е 1,4 милиона километра. Ако си представим, че Слънцето е с размер на футболна топка, Юпитер би бил колкото топка за голф, а Земята – колкото грахово зърно.