Китайски учени черпят опит от специалистите в плевенския Институт по фуражни култури

Шестима учени от Института по фуражни култури и ливадарство към Хейлонджанската селскостопанска академия в Харбин, Китай са на 20-дневно посещение в Института по фуражните култури в Плевен. Това става в рамките на подписания 5-годишен договор за взаимно сътрудничество между двата института.

Целта на посещението е обучение на китайските учени по въпросите на селекцията на житни и бобови фуражни култури, технологията на отглеждане, качество и окачествяване на фуражите. По всички тези въпроси бе изработена и подписана предварителна програма за лекционния курс на обучение, уточни проф. Атанас Кирилов, директор на Института по фуражни култури в Плевен и член на УС на Селскостопанската академия. Темите на лекциите са подбрани и определени от китайската страна, така че да дадат основа на по-задълбочени познания в изграждането им като учени в областта на фуражното производство.

За нас е голямо предизвикателство и изпитание, тъй като стремежът ни е лекциите да са на съвременно научно ниво, да покажем, че независимо от финансовата криза, при която сме принудени да работим, все пак имаме достижения, които заслужават тяхното внимание и желание да ги научат, каза още проф. Кирилов. Китайските гости са успели вече да видят и се запознаят с пасищата в региона и с видовете тревостой.

До момента специалистите от плевенския институт са посетили два пъти института в Харбин и най-силно впечатление им прави голямата скорост, с която напредват по отношение на създаването и оборудването на институтите към Хейлонджанската селскостопанска академия. А целенасочените инвестиции в наука са огромни – лабораториите им са оборудвани с техника на световно ниво за всяко от направленията, експерименталното им поле непрекъснато се разширява като площ, имат много добри пътища. В Харбин привличат учени от цял свят да експериментират и интродуцират семена от фуражни и зърнени култури, които изпитват при техни условия – сурова зима с температури до минус 40 градуса. Много се държи и на стриктното спазване на изискванията за отглеждане на културите, уточни проф. Атанас Кирилов.

Проф. Танг Фенглан, ръководител на лаборатория в института в Харбин, обясни, че техният институт е съвсем млад, създаден е преди около 6 години, но стремежът на ръководството е кадрите с бързи темпове да достигнат нивото, присъщо на учени в тази област и да намерят своето място в национален и международен мащаб.

Всяка голяма провинция в Китай има селскостопанска академия с десетки институти, които се финансират с пари от местното правителство и решават въпросите преди всичко от местно значение. Правителството отпуска средства целево за създаване и оборудване на екипи от учени и модерни лаборатории за бързо решаване на проблемите. Част от средствата идват и от земеделските производители, защото големите селскостопански фирми имат интерес да инвестират част от печалбата си в създаването и решаването на нови проекти, чиито резултати ползват в практиката си.

В Хейлонджанската селскостопанска академия има отдел и по международни връзки, той играе активна роля за привличане на учени от чужди страни на посещение в Китай, изнасяне на лекции или изпращане на китайски учени в други страни, какъвто е случая с посещението в плевенския институт.

Проф. Фенглан допълни, че искат да се запознаят с начина, по който в Института по фуражни култури в Плевен се води експериментална работа в областта на селекцията, технологията и окачествяването на фуражите, както и да видят с какви генетични ресурси разполага българската страна за решаване на изследователските си задачи. Обменят се както опит, така и семена.

Проф. Атанас Кирилов изрази надежда, че сътрудничеството с Китай ще продължава да е ползотворно. И даде пример с това как преди 10 години от далечната страна са донесени многогодишни житни треви, които все още се развиват отлично в плевенското опитно поле. Това е генетичен ресурс, който е от полза – при променящите се климатични условия не се знае дали в определен момент те няма да се окажат добър генетичен ресурс, от който можем да черпим, за да създадем наши устойчиви сортове, каза още директорът на Института по фуражни култури в Плевен.