87 години от рождението на Иван Радоев

На 30 март 1927 година е роден Иван Радоев – един от най-големите поети на втората половина на 20-ти век, драматург, мислител. Иван Радоев е роден в Продим. Учи гимназия в Плевен, следва право (1947-1949) и българска филология (1949-1951) в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София (1963-1968), в театър „Сълза и смях“ (1970-1972), театър „София“ (1972-1986), Пернишкия театър (1986-1990). Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: „Пролетно разсъмване. Стихотворения“ (1953), „Стихотворения“ (1958), „Баладична поема“ (1960), „Един бял лист“ (1975), „Стихотворения и поеми“ (1978), „Грешни сънища. Стихотворения и поеми“ (1987), „Бяло потъване. Децими. Феникс“ (1992). Той е един от създателите на лиричната драма у нас – „Светът е малък“, „Голямото завръщане“, „Червено и кафяво“, „Садал и Орфей“, „Човекоядката“, „Биволът“, „Чудо“, „Сън“, „Кълбовидна мълния“ и др., които продължавата да се играят по българските театри. Умира през 1994.

Днес неговото име носи Драматично-кукления театър в Плевен. От 2001 година в негова памет е учреден Национален конкурс за драматургия, който се провежда през две години и победителите се обявяват на церемония в Драматичния театър в Плевен в навечерието на рожденната дата на Иван Радоев.

Свят мой

Откъде идвам?
Накъде отивам?

Обременен от формули и заключения,
прошнурован, подпечатан,
и… неодобрен –
роден от загадъчни смърти и звездовалежи,
топлен от снежни виелици
мръзнал в сърцето на слънцето,
изострил слуха си
върху удар на конски копита,
в кръвта на робски въстания
избистрил очите си,
разнасял тайни писмени знаци
между варварства и цивилизации,
целувал момиче по най-простия начин,
разрешил галактични проблеми – без моя –
незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството –
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле…

Откъде идвам?
Накъде отивам?