75 години честваха на доайена на плевенския театър – Христо Домусчиев (снимки)

„Един театър живее, когато в него има трупа. А всяка трупа има своя доайен – човекът памет, човекът Дух, човекът енергия, Учителят, който някога се е учил от големите майстори. Доайенът на Плевенския театър е Христо Домусчиев, който няма нужда да бъде представен на плевенската публика. Той се връща тук заради корените си, но и заради нестихващата любов на публиката, заради хората, които продължават да го обичат и да го наричат Бебо. Това е доста трудна взаимна обич, защото да продължаваш да го обичаш въпреки острия му език, въпреки безкомпромисното му отношение към истината, въпреки буреносния му темперамент, е истинско изпитание. Но в неговия случай „Трудно е да го обичаш, но няма как да не го обичаш. Радваме му се, възхищаваме му се, щастливи сме, че той отново е сред нас. Обичаме те, Бебо“.

С тези думи колегите на Бебо дадоха израз на своята любов и уважение към него. Изрекоха ги след чудесния спектакъл „Балада за Георг Хених”, в която Христо Домусчиев не само изпълнява главната роля, а с която отново се върна на сцената на Плевенския театър. Впечатляващо завръщане! Публиката отново има удоволствието да съпреживее чрез него болката на изоставения в мизерия майстор на цигулки, но не прекъснал духовната си връзка с Бога, с идеала.

С бурни аплодисменти зрителите поздравиха Бебо за юбилея му. За развълнувания артист последваха една след друга затрогващи изненади. Първата беше от цигуларя Чавдар Вълков, който посвети свое изпълнение на юбиляра. После директорът на Плевенската филхармония сърдечно поздрави Бебо, като припомни уникални спомени от съвместното им участие в постановка на Плевенската опера.

С огромен букет, със силна прегръдка, без думи, директорът на театъра Васил Василев поздрави актьора.

Цветя за Христо Домусчиев имаше от кмета Георг Спартански, областният управител Мирослав Петров, който беше изпратил и поздравителен адрес, от председателя на Общинския съвет Мартин Митев и други.

Художниците Убавка Тончев и Константин Симеонов подариха на своя приятел картина.

Финал на поздравите сложи Общинският духов оркестър с диригент Пламен Марков. От залата те поздравиха Бебо със сърцато изпълнение на Дунавското хоро.

„Уважаема публика, мили и скъпи колеги. Ето, че минах зеленката, минах червенката, закръглих ги тези 75 години, от които 50 съм бил на тази сцена. Обикновено в такива моменти всички трябва да благодарят на някого. Аз благодаря на Господ, че ме запази в тези години. Благодаря на вас, многоуважаема публика, за всичките години, в които сте ме харесвали, сте ме търпяли. Благодаря на всички вас, мили колеги, че заедно с вас минах своя път. Тази вечер ще запазя в спомените и сънищата си, защото тя ще ме крепи по оня път, който трябва и очаквам да извървя. Благодаря на всички!“, каза в отговор Христо Домусчиев с дълбок поклон към публиката и към колегите си.

Часове по-рано, верен на хапливия си език и здравословна искреност той сподели, че си пожелава: „Плевен да се върне в онези есенно-зимни дни, в които хората се събираха и гледаха изложби, ходеха на театър и на кино, коментираха… Връщаха се намръзнали, но с радостни сърца. Искам да се върнат дните, когато хората говореха за театър, за книги. Когато имаше някакъв духовен живот.  Сега тези, които правят духовния живот, като че ли бързат да покажат нещо, за да покажат, че не сме умрели. Тези, които идват да го гледат, са там, за да ги видим, че те гледат духовния живот“.