70 години от правописната реформа в българския език

На 27 феруари 1945 г. с наредба-закон е въведен правописът, с който отпадат от употреба буквите ят (ѣ) , юс (ѫ) и се прекратява изписването на ъ в края на думите. Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва правописната реформа в Русия от 1918 г.и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
Назначена е комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Основните положения на внесените промени са: изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я или е, според ятовото правило, изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ или а (по-рядко), прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност, прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост. Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. Опростен е правописът на някои думи, както и са внесени опростявания и уточнявания в правописа на сложните думи, на главните букви и в употребата на препинателните знаци.
Поддръжниците на реформата я определят като съобразена с еволюцията на българския език и на българската писменост . Критиците считат, че реформата е просъветска и наложена по идеологически подбуди и под чуждо влияние.