На 4 януари 1643 г. е роден английският физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов Исак Нютон. Той е смятан от мнозина за „най-великият и най-влиятелен учен живял някога“.
Приносът му в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция. В областта на механиката Исак Нютон открива Закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената му теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.
Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.
Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.
Под ръководството на Нютон става преминаването на британския паунд към златен стандарт през 1717 г., важна реформа, която оказва влияние върху икономиката на Великобритания през следващите десетилетия.
Исак Нютон умира в Лондон през 1727 г. и е погребан в Уестминстърското абатство.