32 години от Чернобилската авария

На 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала възниква авария, считана за най-тежката в историята на ядрената енергетика. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Битката за овладяването ситуацията след аварията  е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни), изсипани за по-малко от 6 месеца, което става причина за началото на тежка икономическа криза в СССР.

Аварията в Чернобилската атомна централа възниква след провеждано учение на персонала на  4-ти реактор за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Веднага след инцидента в болница са приети 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Две минути след взрива и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари. В гасенето на пожара участват общо 69 души от военизираните пожарни части на централата. Те нямат никаква защита, тъй като наличието на радиация е установено едва в 3:30 часа през нощта. Към 2:00 часа пожарникарите вече имат „радиационен загар“ и повръщат. Помощ им е оказвана на място. Пожарникарите успяват да спрат разпространението на огъня  към трети енергоблок. Гасенето е подпомогнато от вертолети, които изсипват над 5000 тона пясък и глина върху тлеещия реактор. Един от вертолетите се закача в кабел на близък кран и се разбива, при което загиват 4 души.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца. По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но те търпят неизправности под тежките условия. Така, най-радиоактивните материали биват изчиствани с лопати от чернобилските ликвидатори от военните части, които носят тежка защитна екипировка (наричани биороботи от военните).

От радиационното замърсяване най-тежко пострадва Беларус, следван от Украйна и Русия. Около 14,4% (29 900 km2) от територията на Беларус е замърсена с 37 – 185 kBq/m2. В България са замърсени 4,3% (4 800 km2) от територията със същите концентрации.  Радиационният облак достига до страната ни на 1 май. За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията, но официално предупреждение от властта за опасността няма.