Пред паметника на Вазов отбелязваме Деня на народните будители

Пред паметника на Иван Вазов от 11 часа днес ще бъде отбелязан Денят на народните будители в Плевен.
За първи път, макар и неофициално, празникът е бил честван през 1909 г. в Пловдив. Официален празникът става през 1922 г., когато ХIХ обикновено народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи.Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ”.
Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем: “Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.
Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”
От 1 ноември 1923 г. с указ, подписан от цар Борис III, денят бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи.
Целта на празника била да се прослави делото на св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци: преподобни Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение.
Така от 1922 до 1944 г. това бил общонационален празник с голямо културно и патриотично значение. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. през 1945 г. Денят на народните будители отпаднал от списъка на празниците, защото се “дублирал” с Деня на светите братя Кирил и Методий. И след 45-годишна забрава, по инициатива на Общонародното сдружение “Мати Болгария” и най-вече на неговия председател, д-р Петър Константинов, празникът бе възстановен на 1 ноември 1990 г.