167 години от рождението на Иван Вазов

На 9 юли 1850 г. е роден Патриархът на българската литература Иван Вазов. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.

Няма българин, който в съзнателния си живот да не е научил наизуст поне едно стихотворение на Вазов,  да не е чел романа  „Под игото” или някой от неговите разкази.

Наричаме Вазов народен поет, но това е звание, което официално му е било присъдено с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III (1920). Вазов е единственият, на когото това звание е присъждано. През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература. Той е първият носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“ (1920). През 1920 г. е обявен за почетен гражданин на София и за почетен член на БАН.