Без забележки приеха зоните за въздействие в Интегрирания план

Министерство на регионалното развитие и благоустройството е приело без никакви забележки предложените от изпълнителите на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Плевен зони за въздействие. Зоните представляват обособени части от градската територия, чрез които ще се търси, от една страна, усвояването на сравнителните предимства чрез различни проекти, от друга – решаването и намаляването на проблемите в градското развитие и смекчаването на вътрешноградските различия, припомни доц. д-р Стелиян Димитров, ръководител на екипа.

Зоната с публични функции с висока обществена значимост включва градското ядро и административния център на града, както и територии с публични функции, включително Института по лозарство и винарство, Медицински университет и Университетската болница, например. Площта на зоната е 2.05 кв. км и в нея са включени повечето от сградите с публични функции. „Тук попада и намерението за създаване на междууниверситетски кампус на територията на бившето ШЗО, идеята стои и не е пренебрегната”, уточни доц. Димитров. По темата е проведена и среща с представители на Министерство на отбраната. Проблемът е, че в предварителния проект на ОП „Регионално развитие”, който не е окончателен и която програма в следващия програмен период ще се казва „Региони в растеж”, за инфраструктура за висше образование общини не са определени като бенефициенти. Това ще е и един от въпросите, които ще бъдат отправени на предстоящата на 19 март среща на изпълнителите на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие с Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“. Тогава плевенският екип ще поиска възможност за по-гъвкаво третиране на такъв тип инфраструктура.

Следващата зона е тази с потенциал за икономическо развитие и включва формиралата се по протежението на цялата северна периферия на града Индустриална зона, чиято пространствена структура е сформирана през 60-те и 70-те години на миналия век. Така сформираната зона е с остаряла и амортизирана инфраструктура и макар да е проектирана и изграждана като относително интегрирана територия, сега е с различна степен на пазарен и икономически потенциал. Заради това тя е разделена на няколко подзони. Площта на зоната е 6.9 кв. км и при развитието на такъв тип зони в повечето случаи не се разчита на средства от оперативните програми. „Идеята беше да дадем възможност на всички предприемачи в зоната да се възползват от т.нар. финансови инструменти, тъй като чрез тях основно ще се стимулират икономическите зони в следващия програмен период 2014 – 2020 год. Финансовите инструменти са всички тези преференциални заеми, които се отпускат по програми като JESSICA, JASPERS, JEREMIE. Условие, за да бъде финансиран един такъв проект, е той да попада в рамките на зона за въздействие”, уточни доц. Стелиян Димитров. Той обясни, че така се осигурява възможност на предприемачите в зоната да получат достъп до подобен тип финансиране през следващия програмен период. Иначе онова, което общината може да прави, е съвсем малко.

Зоната с преобладаващ социален характер включва района на жк „Дружба”, жк „Мара Денчева” юг и жк „Кайлъка”. Освен за публичните пространства, за свързващата инфраструктура и обслужващата транспортна инфраструктура, голяма част от средствата ще бъдат насочени към подобрения от гледна точка осигуряване на удобства на местните жители. В тези си граници зоната със социален характер покрива един от крайните квартали на Плевен – „Дружба”, със строени по индустриален способ сгради, с недостатъчно облагородени и изградени публични пространства, в него живее и най-голям брой население, немалка част от което е със сериозни проблеми от социален характер. В другите два квартала пък инфраструктурата не е доизградена и това е била една от основните причини за включването в тази зона. „Сторгозия” не попада в тази зона, тъй като тя в много по-голяма степен е завършен комплекс. А и развитието й може да бъде много по-активно подпомагано от общината, защото ще бъдат освободени средства, които ще се усвояват от европейските програми“, уточни доц. Димитров.

Според предварителните изчисления средствата, с които ще разполага Плевен за следващия програмен период по Оперативна програма „Региони в растеж”, ще са между 65 и 75 млн. лв. С останалите оперативни програми и финансови инструменти има възможност над 100 млн. лв. да се насочат към Плевен. В момента текат преговори между България и ЕК по новия договор за партньорство в новия програмен период и затова не се знае на какъв бюджет може да разчита страната ни.

След като зоните за въздействие бяха одобрени, вече е преминато към втория етап – работата по организиране на проектната и стратегическа рамка, която всъщност ще се изпълнява в рамките на интегрирания план за градско възстановяване и развитие. „Проектите, които се опитваме да залагаме, особено в зоната с публичен характер, засягат ролята на Плевен като център с регионално и надрегионално значение”, каза още доц. Стелиян Димитров.

Проектът на Интегрирания план трябва да е готов до края на месец април, в края на май екипът, който го разработва, ще го внесе за разглеждане в Управляващия орган, а до края на юни се очаква да имаме одобрен план за Плевен. След това започват процедурите по включването на проектите в бъдещата оперативна програма и осигуряването на средствата.

За да се даде възможност на повече от хората, които проявяват интерес към Интегрирания план да научат детайлите по него и до какъв етап е стигнало развитието му, екипът направи и интернет страница – http://ipgvrpleven.eu.