106 години от обявяването на Независимостта на България отбелязваме днес

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата „Свети четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново. През април 1909 г. Независимото Българско царство е признато от Великите сили.

До този момент Княжество България е васално на Османската империя по силата на подписания през 1878 г. Берлински договор. Това положение затормозява изключително много стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимостта.

Благоприятни условия за това настъпват през септември на 1908 г. Правителството на Александър Малинов се възползва от създалата се благоприятна външнополитическа обстановка. На 22 септеври министър-председателят на България посреща цар Фердинант на яхтата „Хан Крум” край Русе. Оттам цялтото българско правителство и Фердинант І поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

Първа Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.