101 години от Войнишкото въстание

Владайското въстание, познато също като Войнишкото въстание, избухва на 24 септември 1918 г. Терминът „войнишко въстание“ е възприет и използван в историографията по време на социализма. След 1989 година този термин е подложен на съмнение, като някои историци определят действията на разбунтувалите се войници като „опит за държавен преврат, за насилствено изменение на съществуващия конституционен строй“.

Във Владайското въстание се включват войници от претърпелите поражение войски при Добро поле, като израз на голямото им недоволство от отстъпването към старите предели на България.  На 24 – 25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември бунтовнически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000 – 5000 метежници. Цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден заминават за Радомир, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебание променя своята линия на поведение и Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател (държавен глава) въстаниците провъзгласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София.

Правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, повечето от тях от юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които 4 германски роти и артилерийска батарея. Частите са разположени между склоновете на Витоша при с. Княжево и района на кв. Захарна фабрика.

След драматичен сблъсък между въстаници и редовна войска, на 30 септември въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което бунтът е окончателно потушен.

Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени.