Известният руски писател и драматург Юрий Поляков ще гледа тази вечер на плевенска сцена представлението на пиесата му „Хомо еректус или да си разменим жените”. Пиесата се играе единствено в ДТ „Иван Радоев”, неин режисьор е Димо Дешев.
Пред журналисти Поляков разказа и за дългогодишната му любов към България и най-вече към Плевен. Той се върна в спомените си в 1982 год., когато в състава на делегация на млади съветски писатели посещава и Плевен. „Доволно тясно свързан съм с България още от съветския период, бях член на съветско-българския Съвет на творческата младеж, негов орган беше списание „Дружба”, което излизаше на български и руски. Активно си сътрудничахме и през 1990 год. в България излезе книжка с мои повести. След това, за съжаление, връзките бяха прекъснати, което е много жалко. Следващата ми книжка на български излезе преди 5 години – „Замыслил я побег” /”Замислих бягство аз”/, който в Русия е много популярен. У нас е екранизиран през 2002 год. и сега се прави втора екранизация. Пиесата ми „Хомо еректус”, която плевенската публика ще види, в Москва се играе в Сатиричния театър вече 8 сезона, в салон с 1 200 места при нестихващ интерес”, разказа Поляков.
Идеята пиесата да се постави и на българска сцена се ражда при едно посещение в Москва на председателя на Съюза на българските писатели Николай Петев. Той гледа спектакъла и изразява мнение, че непременно и българските зрители трябва да го видят, защото става ясно, че процесът, който се случва в Русия, много прилича на този в България. „Много се радвам, че този проект се осъществи, защото драматургията влияе много по-силно на хората от романа, който може да се прочете, може и да не се прочете. Но след като си отишъл на пиеса, ще я гледаш. Аз съм от реалистическата школа на руската драматургия, която идва още от Островски и Булгаков. Драматургията ми се поставя от единия до другия край на Русия, но е много интересно когато отидеш в някой град и гледаш твоя пиеса, това е като откритие – като че ли не си я писал ти”, сподели с медиите Юрий Поляков.
Той беше категоричен, че още когато през 2001 год. става главен редактор на „Литературная газета”, която е основана от Пушкин, едно от първите му начинания е станало възстановяването на литературните връзки с България. Затова преди 10 години започва отново да публикува български писатели. „Няколко години издавахме специално приложение „Рукопожатие” / „Здрависване”/ посветено на съвременната българска литература. Преди буквално месец пуснахме ново приложение „Братчина” / „Братство”/, в което ще публикуваме произведения от всички славянски литератури. Имахме две полоси, посветени на българската литература и мисля, че трябва въпреки това, да се стараем да възстановим двуезичното издание. Обещавам ви, че през месец мой, когато ще имаме заседание на Съвета при Путин, на което ще присъства и самият той, ще изляза именно с тази инициатива. И мисля, че за това ще се намерят пари”, обяви руският драматург.
Председателят на Националния инициативен комитет „135 години от Освобождението на България” проф. Андрей Пантев връчи на Юрий Поляков Самарски кръст като израз на общото усилие, което руснаци и българи осъществяват за своето освобождение. „Интимната същност на тази премиера е да съедини някога вековни чувства на близост, спасителни и от двете страни усилия за взаимно оплодяване и влияние и творческо заимстване със съвременното завръщане на истинските стойности в руско-българските културни отношения”, подчерта проф. Пантев.
Юрий Поляков дари и уникално издание „Три века „Литературной газеты” на директора на Регионална библиотека „Христо Смирненски” Плевен Аня Михова. В библиографското издание е включена цялата история на списанието – от основаването му от Пушкин до наши дни.