На 14 септември Църквата отбелязва Въздвижение на животворящия кръст господен. На този ден се отдава благовейно поклонение на самия животворящ кръст, на който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение.
Празникът Въздвижение е установен във връзка с три свещени събития в историята на Христовата църква: чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; намирането на светия кръст на Голгота и връщането на животворящия кръст от персийски плен.
По древен обичай на Кръстовден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със светия Кръст.
На този ден се спазва строг пост – „говеее се за кръста“, и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н. .
В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло.
На този ден най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, цялото домочадие повтаря словата.
Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, деня и нощта се кръстосват, студа наближава и може да те боли кръста.
На Кръстовден на трапезата има грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри