Денят на народните будители отбелязваме днес. Почитаме тези, които със слово и дух работят за преуспяването на българския народ.
Макар и без официална церемония, в Плевен ще бъде спазена традицията и в 11 часа пред паметника на патриарха на българската литература Иван Вазов кметът Георг Спартански ще поднесе цветя. Очаква се много плевенчани в този час също да почетат всички заслужили българи за просвещението на нашия народ, за свободата на неговия дух.
За първи път, макар и неофициално, празникът е бил честван през 1909 г. в Пловдив. Официален празникът става през 1922 г., когато ХIХ обикновено народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
В мотивите към закона е записано:
“Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”
От 1 ноември 1923 г. с указ, подписан от цар Борис III, денят бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи.
Целта на празника била да се прослави делото на св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци: преподобни Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение.
През 1945 г. Денят на народните будители отпаднал от списъка на празниците, защото се “дублирал” с Деня на светите братя Кирил и Методий. През 1990 г. празникът е възстановен.